27 СЕПТЕМВРИ " ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН"

Тропар, глас 1

Спаси, Господи, люди Твоя и благослови достояние Твое, победы православному нашему народу на сопротивныя даруя, и Твое сохраняй Крестом Твоим жительство.
Спаси, Господи, Твоите люде, и благослови достоянието Си, победи на благоверния наш народ, над съпротивещите дарувай и съхранявай с Твоя кръст Твоето наследие.

Кондак, глас 4: Вознесийся крест

Вознесыйся на крест волею, тезоименитому твоему новому жительству, щедроты Твоя даруй Христе Боже: возвесели силою Твоею благоверного народа нашего, победы дая ему на сопостаты, пособие имущу твое оружие мира, непобедимую победу.

Издигнал се на кръст волно на същоименитото Твое жителство, Твоите щедрости дарувай, Христе Боже; возвесели победи над съпротивещите се като имаме Твоето оръжие за пособие на непобедима победа.

Величание

Величаем тя, Животодавче Христе, и чтим Крест Твой Святый, имже нас спасал еси от работы вражия.


Светата православна църква извършва поклонение на светия Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.
В началото на четвъртия век няколко съуправители или кесари разделили помежду си обширната територия на Римската империя. Максентий управлявал Италия със столицата Рим. Той бил жесток, користолюбив, властолюбив. Проявил се като тиранин. Римляните страдали много от тежкото иго, което им наложил. Затова те потърсили избавление, помощ срещу него от Константин, под чиято власт се намирали земите на днешните държави Англия, Франция и Испания.
През октомври 312 г. Константин потеглил с войските си към Рим, гдето Максентий решил да се отбранява. Силите на Максентий били по-големи от тези, с които разполагал Константин. Настъпващият от север Константин чувствал, че му е нужна помощ от небето. Той вярвал, че с тая помощ ще може да освободи Рим от тиранина. Езическата религия му била съвсем чужда. Но не бил още и християнин. Обхванат от тревога, не знаел как да се моли за подкрепа от Небето. И Бог му помогнал. В чудно видение му открил истината.
Слънцето клоняло на запад. Константин видял на небето сияещ кръст и над него надпис: “С това ще победиш”!
Войниците видели също това чудно знамение и силно се уплашили. Дотогава кръстът бил считан за лош предвестник, понеже е бил използван като оръдие за позорно наказание.
През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Константин изпълнил заповедта. В същото време повикал при себе си войници християни и ги запитал какво значат тези видения. Те му отговорили, че Иисус Христос е Единородният Син на истинския Бог, че е слязъл на земята да спаси човеците и че кръстът е знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие.
Константин останал поразен от случилото се. И оттогава започнал да почита истинския Бог и да изучава Свещеното Писание.
Със силата на Кръста Константин предприел нападение за освобождението на Рим. Пламнала жестока битка. Войската на Максентий била разбита. Той побягнал, за да се спаси. Но се удавил в реката Тибър.
Константин влязъл тържествено в Рим. Той разбрал, че победата му е дадена от Господа. Затова, когато по-късно му издигнали статуя, заповядал да поставят в ръката й дълго копие във вид на кръст и да напишат думи: “С това спасително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина”.
В памет на това събитие светата Православна църква прославя божествената сила на Кръста Господен като оръжие на победата и пее: “Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на нашия благочестив народ победа над враговете и като пазиш чрез Кръста Си Твоето общество”.
Видението на кръста се повторило на Константин още два пъти. Това усилило до такава степен разположението му към християнската вяра, че най-после се решил да я приеме. Това негово решение се затвърдило от факта, че майка му, царица Елена, била вече християнка. Тя и той са причислени от Православната църква към лика на светиите. Наречени са равноапостолни, защото, подобно на апостолите, разпространявали ревностно християнската вяра.
Света Елена отишла в Палестина, за да види страната, гдето живял и страдал Спасителят. По поръка на своя син тя се погрижила да се издигнат църкви на местата, осветени от евангелските събития.
Езичници и евреи, от омраза към християните, се опитали да заличат и спомена за тези места. Те затрупали с пръст пещерата на Гроба Господен и поставили над нея идолско капище. Изображения на езически богове били дигнати и над Голгота и над Витлеемската пещера. Света Елена заповядала да разрушат капището, да съборят идолите и да разкопаят пещерата на светия Гроб. Близо до нея Константин изградил храм в чест на Христовото Възкресение. Той писал на Йерусалимския архиепископ Макарий и на палестинския управител да украсят храма великолепно. Църкви били издигнати също на Елеонската планина, над Витлеемската пещера и другаде.
Света Елена пожелала най-вече да открие самия Кръст, на който бил разпънат Спасителят. След дълги издирвания били намерени трите кръста, зарити в земята. При тях се намирала дъската с надписи. Но как да узнае кой от трите кръста е бил кръстът на Спасителя? По съвета на архиепископ Макарий били допрени кръстовете един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, когото носели към гробището, възкръснал, като бил доближен до животворящия Христов кръст. Тези чудеса разрешили всички съмнения.
Архиепископ Макарий застанал на специално издигнато място. Въздигнал високо кръста, та целия многоброен народ да го види и да му се поклони. След това го раздвижил на всички посоки. Християните се покланяли ниско и възклицавали радостно и умилително: “Господи, помилуй!”
Множество езичници и юдеи повярвали в Христа и приели свето Кръщение.
Това станало в 326 г.
Света Елена взела със себе си в дар за своя син част от светия Кръст и намерените при него гвоздеи, които някога са били забити в ръцете и нозете на Богочовека. Останалата част от Кръста, сложена в сребърен ковчег, се пазела благоговейно в йерусалимския храм “Възкресение Христово”. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.
В 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите там и отнесъл със себе си в Персия всички скъпоценности, които се намирали в тях. Между задигнатите светини бил и животворящият Господен Кръст.
Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий. Задължил се да върне пленниците и всичко, което баща му бил задигнал от Йерусалим и задържал в продължение на 14 години.
Тържествено император Ираклий възвърнал светинята – честния и животворящ Господен кръст – в Йерусалим. Християните от Йерусалим и околността, начело с Йерусалимския патриарх Захарий, всички с палмови клонки в ръце, излезли на Елеонската планина да посрещнат светия Кръст. Императорът бил облечен в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни. На главата си носел царски венец. Като се приближил до Йерусалим, той поискал да носи сам Кръста. Но когато трябвало да мине през портите на Голгота, Кръстът бил задържан от невидима божествена сила. Невъзможно било да го носи по-нататък. Всички били изумени. Не знаели защо става това.
Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:
- Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!
Смутен и развълнуван, патриархът се доближил до императора и му казал:
- Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който обеднелият и страдал за нас Спасител е носел на раменете си в смирение и унижение!
Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква дреха внесъл в църквата Кръста Господен.
Патриархът го поставил на предишното му място за радост и утеха на целия християнски свят. Всички се молели и повтаряли:
- Господи, помилуй!...

КЪМ ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ

Филипополската Света Митрополия честити на всички български граждани празника на българската независимост.

Във вековете на нашата многострадална история, като държава и народ,имаме светли мигове като настоящият с който, и чрез който, се гордеем, че сме наследници и съвременици на един народ с достойнство,чест и велика история!

БОГ ДА ПАЗИ СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ!

БЛАГОДАРСТВЕН АДРЕС

Епархийският съвет на Светата Филипополска(Южнобългарска) Митрополия благодари на господин Христо Беров за предоставеният му труд,а именно книгата " ДЪРЖАВА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ" който той любезно предостави за ползване като дарение за същата.
Благослов над него и целият му дом! Желаем му здраве,благопреуспяване и благодатни плодове на труда му за напред!

Филипополска Света Митрополия
Истинно Православна Българска Църква

21 СЕПТЕМВРИ " РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА"

Тропар, глас 1
Рождество Твое, Богородице Дева, радость возвести всей вселенней: из Тебе бо возсия Солнце правды Христос Бог наш, и разрушив клятву, даде благословение, и упразднив смерть, дарова нам живот вечний.

Превод:Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог и, разрушил клетвата, даде благословение и, обезсилил смъртта, дарува нам живот вечен.

Кондак, глас 4
Иоаким и Анна от срама на безчадието и Адам и Ева от тлението на смъртта се освободиха, Пречиста, в твоето свято рождение. Това твоите люде, избавили се от вината на прегрешенията, празнуват, като ти викат: неплодната ражда Богородицата и питателницата на нашия живот.

Друг Богородичен кондак

Непосрамваща застъпнице на християните, неизменна ходатайко пред Твореца, не пренебрегвай молитвените гласове на грешните, но като блага, притечи се да помогнеш на нас, които с вяра ти викаме: Богородице, всегдашна застъпнице, побързай с молитвата и се отзови на молбите на ония, които те почитат. Господи, помилуй! (12 пъти)

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, тебе, която си наистина Богородица, величаем.

ВЕЧНА ПАМЕТ ИМ ДАЙ ГОСПОДИ

Днес ставаме свидетели на поредната българска трагедия.

В Охридското езеро намериха своята смърт българи.В такива мигове думите са безмислени,празни.

Но в минутите на нашата самота и молитва,трябва да размислим защо Бог наказва нашият народ?

Вярата ли оскъдня,обществото ли отхвърли Бог или плащаме грешките на своето минало.

Господи помилвай българското общество,помилвай народа ни Господи молим те!

Светата Южнобългарска Митрополия отправя гореща молитва за душите на новопредставлените,както и за утешение на скръбните близки и семейства на скъпите ни покойници.

ВЕЧНА И БЛАЖЕНА ПАМЕТ ИМ ДАЙ ГОСПОДИ!

Канцелария на Южнобългарска Света Митрополия

Истинно Православна Българска Църква

ПРЕНАСЯНЕ МОЩИТЕ НА СВЕТИ АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ

ХІІІ в. Бог изпратил на Русия тежко бедствие. Татарите, под водителството на хан Батий, минали по цялата руска земя, опожарявали и ограбвали градове и села, взимали в плен хиляди мъже, жени и деца и разорили цялата земя до самия Новгород. От това нещастие на Русия се възползвали съседните враждебни народи шведи, немци и литовци. Те възобновили своите нападения от всички страни. Руските князе упорито защитавали своята родина. Един от тях бил и Александър, вторият син на великия княз Ярослав ІІ. Александър бил благочестив, свято изпълнявал своя дълг, заслужил любовта на народа и Бог винаги му помагал.
Като опустошили Русия, татарите заели степите покрай реките Днепър, Волга и Урал до Черно и Каспийско море. Там хан Батий основал своето царство, наречено “Златна орда”, и недалеч от устията на Волга построил гр. Сарай. Руските князе станали негови васали и при възцаряването си трябвало да пътуват до столицата на хана, за да получат от него право на князуване. Народът бил обложен с данък, за чието събиране ханът всяка година пращал особени чиновници. За Владимирски велик княз Батий утвърдил Ярослав ІІ, а син му Александър останал да управлява Новгородската област, която още била свободна от татарите.
Шведският крал предприел поход срещу Новгород. Той събрал грамадна войска и на ладии по река Нева се отправил към столицата на Александър. Новгородци били обхванати от ужас. Те никак не се надявали да отблъснат силния враг със своята малка войска. Но княз Александър възложил упованието си на Бога и на справедливостта на своето дело. Той се помолил в храма “Св. София”, взел благословение от епископа и бодро казал на дружината си: “Ние сме малко, а врагът е силен. Но не в силата е Бог, а в правдата!” И като се срещнал със силния неприятел на бреговете на р. Нева, Александър с Божия помощ удържал славна победа, за която бил наречен “Невски”. Такива бляскави победи той неведнъж удържал и над немци, и над литовци, които често нахлували в Русия. Когато баща му Ярослав починал, ханът утвърдил Александър за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски.
С възшествието на Александра на Владимировския великокняжевски трон се умножили и неговите грижи и трудове. Сега той станал единствен защитник на православната вяра и народ против татарите. Но Александър трябвало да действа не с меч, а с мъдрост и търпение. Той е знаел, че не разполага със сили да се противопостави на многочислените татарски орди и че всяка съпротива ще доведе само до по-голямо разорение на народа, каквото неведнъж ставало, когато някои князе в неразумието си не искали да изпълняват повелите на татарския хан. Единадесет години Александър бил велик княз. През това време той успял да направи много добри неща за вярата, църквата и народа. Чрез своето ходатайство той освободил от татарски данък духовниците като служители Божии; получил от хана позволение да постави православен епископ в самата столица на татарското царство и заставил татарите да уважават християнската вяра.
Като покорили Русия, татарите оставили руските князе да управляват своите княжества. За себе си те искали само редовно да им се събира определената дан, но при събирането на тая дан народът често оказвал съпротива. На много места се стигало до метежи, които татарите жестоко потушавали. Така, през последната година от князуването на Александър градовете Владимир, Суздал и Ростов въстанали и избили своите притеснители. В Ярослав и Устюк избухнали големи бунтове. И в Ордата вече се готвело грамадно опълчение, за да накаже въстаналите. Великият княз Александър сам заминал за Ордата, като се решил или да умре за отечеството, или да го спаси. Бог благословил с успех последното дело на св. Александър. Руската земя била спасена от ново нашествие на татарите.
На връщане от Ордата Александър заболял в едно Нижегородско село. Почувствал близката смърт, той свикал князете, придружаващите го боляри и простите хора, направил последни разпоредби, благословил всички присъстващи, простил им всичко, като поискал и от тях прошка за всичко. След това се изповядал, причастил се със светите Тайни и предал Богу дух на 14 ноември 1263 г. Тогава той бил на 44-годишна възраст. Всички го горко оплакали. Погребан бил в съборната църква в манастира “Рождество Богородично”, близо до гр. Владимир. Из цяла Русия се разнесла славата на неговите чудеса. При гроба на св. княз Александър мнозина болки получавали изцеление. При император Петър Велики мощите на св. Александър били пренесени с голямо тържество в новооснования Петербург и положен в построената в негова памет Александро-Невска лавра.
Православната църква празнува паметта на св. Александър Невски на 23 ноември, а пренасянето на светите му мощи от Владимир в Петербург – на 30 август.

Вече няколко дни източните части на гръцката столица са обхванати от пламъци. Южната ни съседка се бори с огнената стихия всяко лято и дава множество жертви, но тази година огънят заплашва непосредствено гръцката столица. Изгорели са стотици домове. Евакуирани са болници и старчески домове. Еколозите говорят за екологична катастрофа в района, тъй като над Атина се носи черен облак дим. Част от пламъците бяха овладяни, но на североизток те избухнаха с нова сила. 15 000 хектара гори. Най-пострадали са районите Граматико, Варнава, Маратона и Стамата. В непосредствена опасност беше централният манастир на Атина - Пентели, където често се провеждат срещи и мероприятия на Св. Синод на Гръцката църква, тъй като огънят достигна на 50 метра от обителта. За щастие огнеборците успяха да спрат пътя на огнената стихия в тази посока. По информация на противопожарните служби двама монаси са обкръжени от пламъците в манастира "Живоносен източник" в Граматико. Друг манастир край Атика - манастира на св. Ефрем Чудотворец в Неа Макри, е заплашен от огъня. Монасите са евакуирани, а мощите на светеца са пренесени от обителта. Манастирът в Неа Макри е най-популярното място за поклонение край Атина, като всеки ден да получат благословията на известния светец и чудотворец се стичат хиляди хора. "Вече само Бог може да ни спаси", заяви в отчаянието си един от свещениците на манастира. Пострадали са и други манастира и църкви в засегнатите области.Гръцкият архиепископ Йероним разпореди неправителствената църковна организация "Взаимопомощ" да оказва всяка необходима материална помощ на пострадалите от пожарите.