Електронна поща

електронна поща : ipbz@abv.bg

четвъртък, 29 октомври 2009 г.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА АРХИЕРЕЙСКИЯ СИНОД НА ИСТИННО ПРАВОСЛАВНА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА

Поради зачестилите двусмислици, относно нашумелият от последните дни случай на измама от лицето Тоньо Иванов Тонев,и неправилни те медийни тълкувания,както и неправилно то манипулиране на общественното мнение от страна на определени сайтове със религиозна насоченост, Архиерейския Синод на Истинно Православната Българска Църква прави следното изявление, пред обществеността и медиите:

През последните дни обществото стана свидетел на поредната измама,свързана със "алтернативни " форми на кредитиране.За голямо съжаление,в този срамен човешки акт,бе намесена църковна институция,която бе вкарана чрез медиите в този обществен скандал,по много неприятен начин.Обидните квалификации от страна на медии като: "мнима Църква","Църква приличаща повече на секта" " гръмко име -Истинна църква" накара Архиерейския синод на Истинно Православната Българска Църква да направи следните пояснения които касаят не просто " истината",но напомнят на пишещите че трябва да се следи за достоверността и истинноста на информацията която се изнася,защото в противен случай Истинно Православната Българска Църква следва да потърси своите права по надлежния ред.
Архиерейския Синод на Истинно Православната Българска Църква прави следните разяснения в следния хронологичен ред:
1. Лицето Тоньо Иванов Тонев не клирик на Истинно Православната Българска Църква от 10.ноември.2008 год. С решение на Църковния съд - реш.№ 15 А от 10.ноември.2008 год. за груби канонични нарушения,неспазване на църковната дисциплина,осквернява не на благодатния чин на свещенството, административни и финансови нарушения Църковния съд във пълен състав реши да низвергне и лиши от свещен сан лицето Тоньо Иванов Тонев от същата дата а именно 10.ноември.2008 год. След излизане на съдебното решение,със писма са уведомени Община Хасково и Кметство с.Узунджово за това че въпросното лице не е свещенослужител и не представлява Светата Истинно Православна Българска Църква на местно ниво.След дълги издирвания лицето е върнало своята свещеническа карта по пощата,едва на 12.03.2009 год.
От 10.ноември.2008 година,по смисъла на решението на църковния съд и устава на църквата,лицето Тоньо Иванов Тонев не е част от никоя църковна институция като действията му,а именно,носене на расо,представяне със титла " отец" се определят като: самочинни,противно уставни,антиканонични.А така също и следва да се санкционира от действащото в страната законодателство.
2.На 01.октомври.2009 год., в канцеларията на Филипополската митрополия са получени фалшиви документи,като доказателство за извършваната към онзи момент измама.Документа е изцяло фалшив като са подправени: ЕГН на Н.В.П. Митрополита,подписа му,фалшифициран е по особено нелеп начин печат,който не отговаря на официалният църковен печат по никакъв белег.Документа бе предоставен от гражданин за което Архиерейския синод,благодари искрено да проявена гражданска позиция.На 06.10.2009 година Истинно Православна Българска Църква сезира Окръжна прокуратура -гр.София,като е подала жалба срещу лицата Илиана Младенова и Тоньо Иванов Тонев.
Архиерейския синод е настоял за бързо разследване и наказание за виновните,по смисъла на граждански те закони на Р България.
3. Уроненият авторитет на Църквата и защита на нейните интереси ще бъдат поверени на законодателството и българският компетентен съд.
4. Срамният акт на измама от страна на горе упоменатите лица,дава повод за редица мнения,някои от които твърде свободни и неправилни.Името на Истинно Православната Българска Църква не може, и е неправилно да се замесва в подобен род скандали,защото тя не носи никаква отговорност за действията на лица,които не са, и не трябва да се свързват с нея по какъвто и да е начин.Неправилните квалификации,свободните тълкувания,пречат за нормалното съществуване на вероизповеданията,както и дават повод за разпалване на религиозна нетолерантност между всички тях.Това не бива и не трябва да бъде допускано.
5. Архиерейския синод на Истинно Православната Българска Църква поверява своята защита на Всеподателя Бог,като очаква и ще подкрепи всички действия на компетентни те разследващи органи в процеса,а така също ще очаква справедлива присъда за виновните от българският съд.

събота, 24 октомври 2009 г.

БРАТСКИ ПОЗДРАВ


През месец октомври се навършват 10 години от възкачването на Негово Блаженство Архиепископът на Македонската Православна Църква Г-н,Г-н + СТЕФАН на първосветителският престол!

На многая и благая лета Блаженейши Владико!

ИЗЯВЛЕНИЕ НА СВЕЩЕНИЯТ АРХИЕРЕЙСКИ СИНОД НА ИПБЦ

Поради зачестилите сигнали към канцеларията на Светата Филипополска Митрополия-ИПБЦ, архиерейския синод прави следното изявление:
Към настоящият момент ИПБЦ няма регистрирано местно поделение в гр.Бургас,както и представител,който да я представлява на местно ниво.За всякакви спекулации Архиерейският синод моли истинно православните християни да се противопоставят със всички законни средства в духа на законите действащи в Република България.
Архиерейския синод на ИПБЦ ще бъде без компромисен във дирене на съдебна отговорност към всички онези които злоупотребяват със името на Светата Църква и злепоставят авторитета и!

27 октомври - Света преподобна наша майка и молителка пред Господа Параскева -Петка Епиватска


Тропар, глас 4


Пустинното и безмълвно житие като възлюби и след Христа, твоя Жених, усърдно като се затече, и Неговото благо иго в младостта си като взе, с кръстното знамение срещу мислените врагове мъжествено като се въоръжи, с постнически подвизи, пост и молитви, и със слъзни капки въглените на страстите си угасила, достославна Параскево. И сега, в небесните чертози, с мъдрите девици като предстоиш пред Христа, моли се за нас, които почитаме честната ти памет.


Кондак, глас 6


Благочестно да възпеем преподобната наша майка света Петка, защото тя, като изостави тленното в живота, а прие нетленното във вечността, стана свята застъпница за всички бедствуващи и изнемогващи от житейските злини. Поради това тя получи от Бога нетленна слава и благодат за чудеса.


Тропар, глас 4


Ти, достославна света Петко, като си възлюбила пустинния и безшумен живот, усърдно си тръгнала след своя младоженец Христа, като още от младини си поела Неговото благо иго и молитвено си се въоръжила с кръстния знак против мислените врагове. С постнически подвизи, с пост и молитва и със сълзливи капки ти си изгасила въглените на страстите. Поради това, като стоиш, заедно с мъдрите девици в небесния чертог пред Христа, моли се за нас, които почитаме твоята честна памет.


Тропар, глас 2


О, света Петко, която си тържествуваща майка на небето и всякога най-близко стоиш до своя Жених Христа, не прекъснато се моли за нас, заедно с ангелите, пророците, апостолите и преподобните отци.


Житие на св. преподобна Петка


Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла в единадесетия век. Родителите й били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврий и Цариград. Те били състоятелни хора, известни на мнозина.
Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.
Един ден в църква чула думите на Евангелието: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!" Тия думи на Господа Иисуса Христа я развълнували силно. Замислила се и решила да ги изпълни.
На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След някое време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Това вършела често. Родителите й се сърдели, че всичките си дрехи дава на бедните. Тя ги успокоявала с думите:
- Иначе на мога да живея!
Починали родителите й. Като останала сама в къщи, блажена Петка намислила съвсем да се раздели със света. Раздала наследственото имущество на бедните, посетила Цариград и обходила светите му места. Вслушала се в наставлениета на равностни подвижници. По техен съвет се заселила в Ираклийското предградие, при усамотения храм "Покров Богородичен". Там прекарала в молитви, пост и горещи сълзи пет години.
Като се минали тия пет години, тя изпълнила отдавнашното си желание: отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и всички други места, осветени чрез живота на Спасителя. След това се заселила в Йорданската пустиня.
В тая пустиня, където преди това се подвизавала преподобна Мария Египетска, тя водела като нея равноангелски живот. Тук Петка търпяла и пек, и студ. Хранела се само с трева веднъж през деня – след залеза на слънцето. Зъл дух я изкушавал с мечти и привидения. Но тя винаги имала Господа за свое прибежище. Тъй прекарала тя тук много години. Стигнала до старост.
Веднъж, както стояла на молитва, явил й се ангел Господен и й казал:
- Остави пустинята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си на земята и с душата си да минеш при Господа.
Зарадвала се света Петка, че вече е наближило времето да се раздели с тялото си и с душата си да отиде във вечните селения.
Минала през Цариград. Посетила храма "Света София". Във влахернския храм се молила дълго пред чудотворната икона на света Богородица.
Като се върнала в Епиват, тя не заварила жив никого от своите роднини и познати. Като странница заживяла при храма "Свети Апостоли", отдала се и тук всецяло на молитва.
Минали две години. Блажената се молела в своето усамотение и тъй, както се молела, предала на Бога душата си. Христолюбиви епиватски граждани я погребали вън от градеца като чужденка.

Недалеч от мястото, където преподобната била погребана, се подвизавал един стълпник. По това време умрял някакъв моряк. Тялото му било захвърлено близо до онова място. Зловонието от разлагащия се труп било толкова силно отвратително, че стълпникът бил принуден да слезе от стълба и да помоли близките жители да погребат тялото на нещастния човек.
Благочестви, но прости хора почнали да копаят гроба и намерили в земята тялото на преподобна Петка, запазило се нетленно. Те се уплашили. Не знаели какво да правят. Били неуки в духовните неща. В простотата си оставили нетленното тяло в гроба и при него закопали смрадния труп.
На следващата нощ един от тия благочестиви люде, на име Георги, сънувал девица, цяла в светлина, облечена в царско облекло и заобиколена от войници. Един от войниците се доближил до Георги, хванал го за ръка и му казал:
- Защо тъй презряхте тялото на преподобна Параскева? Изкарайте го из смрадния гроб и го положете в ковчег. Царят Бог иска да я прослави на земята.
Тогава и дивната царица казала на смутения Георги:
- Побързай да изкараш мощите ми. Не мога да търпя смрад та. Моя родина е Епиват, гдето вие живеете.
В същата нощ една благоговейна жена, Евфимия, имала подобно видение.
На другия ден двете явления били бързо разгласени. Гробът бил разкопан. Нетленното тяло било извадено и поставено по благоговейно тържествен начин в съборния храм "Св. Апостоли".
При светите мощи станали много изцеления: слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от тежки, неизлечими болести, оздравявали.

В 1238 г. българският цар Иван Асен наредил мощите да бъдат пренесени в столицата Търново. Царят и тогавашният български патриарх Василий, при стечение на огромно множество народ, тържествено ги посрещали. Мощите били поставени в построения за тях храм "Преподобна Петка".
В 1393 г. столицата била превзета от турците. Мощите на преподобна Петка били пренесени във Видин, който все още са задържал свободен под властта на Страцимир. В 1396 г. паднал и Видин под турска власт. Мощите били пренесени в Сърбия.
В 1521 г. турският султан Сюлейман Великолепни превзел Белград и изпратил мощите на влашкия воевода Ио Василий Воевод. В замяна на това Ио Василий Воевод изпратил на патриаршията значителна сума, с която била изплатена част от данъците й, налагани от турската власт.
Мощите на преподобна Петка Българска били пренесени в град Яш, Румъния, гдето почиват и досега, дълбоко почитани от целия румънски народ.
Още от древни времена паметта на св. Петка – Параскева се тачи благоговейно както в България, така и в Гърция, Сърбия и Румъния.
Още в дванадесети век, по заповед на Цариградския патриарх Николай Музалон, дякон Василий написал благолепно житие на преподобната.

вторник, 13 октомври 2009 г.

РЕШЕНИЕ НА ЕПАРХИЙСКИЯ СЪВЕТ

Епархийският съвет на Светата Филипополска Митрополия потвърди низвержението на Тоньо Иванов Тонев -бивш свещеник Антоний.Същият е лишен от свещеническата си степен и не е духовник по смисъла на свещените канони и е отстранен от лоното на Истинно Православната Българска Църква.Призоваваме истинно православните християни да прояват съзнание и да противодействат на бъдещи незаконни и неканонични действия на лицето Тоньо Иванов Тонев.

ПОКРОВ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА


На 14 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри (886-911).
Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица.
Било събота срещу неделя. Църквата била пълна с народ.
В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял св. Богородица във въздуха. Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Със своя омофор покривала богомолния народ и се молела за него на своя божествен Син.
Развълнуван от гледката, св. Андрей запитал тихо ученика си:
- Виждаш ли, брате, как света Богородица се моли?
Епифаний отговорил:
- Виждам, отче свети, и се ужасявам!
Това видение на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а след това и на целия град.
По молитвите и покровителството на света Богородица арабите били прогонени от страната. А Църквата учредила празника "Покров Богородичен".