Електронна поща

електронна поща : ipbz@abv.bg

неделя, 22 ноември 2009 г.

ПОКОЙ СПАСЕ НАШ С ПРАВЕДНИМИ РАБА ТВОЕГО

Светата Филипополска Митрополия със скръб съобщава на своите верни: клир,енориаши следното:
На 20 ноември,т.г. се представи в Господа Негово Преосвещенство Адрианополски епископ Г-н,Г-н + Евлогий,член на Светия синод на нашата сестра Църква - Българската Православна Църква в изгнание и гонение.
Отходи от земния мир един добър човек,достоен архиерей,който отдаде последните години от своето земно служене за обнова на православието в България.
От името на архиерейския синод на ИПБЦ изказваме горещи съболезнования на близките на преосвещения епископ,на клира,свещенството и обичащите го миряни,и най-вече на Светия Синод на Българската Православна Църква.
Почивай си от трудовете брате во Христа Иисуса,делата ти вървят пред тебе"

Филипополска Митрополия
ИПБЦ

понеделник, 16 ноември 2009 г.

ВО БЛАЖЕНОМ УСПЕНИЕ ВЕЧНИЙ ПОКОЙ ПОДАЙ ГОСПОДИ!



Възлюбени,


Представи се в Господа,Светейшия и Блаженийшия Патриарх на Сръбската Православна Църква + П а в е л.


Отходи от земята на грешните един достоен архиерей,велик в смирението човек.Молим се Бог да му даде покой и блажена памет.В минутите на нашата молитва мълвим: Господи дай на твоя достоен и верен раб,покой и блаженство!


Изказваме искрени съболезнования на целия сръбски народ,църковната йерархия и изпълнение!


Почивай в мир достопочтений и блажений архиерею,вечная и вечная памят!

понеделник, 9 ноември 2009 г.

ОБРЪЩЕНИЕ НА АРХИЕРЕЙСКИЯ СИНОД

На 10.ноември.2009 год.,се навършват 20 години,от рухване на богоборния,атеистичен,комунистически режим.Този режим дойде със реки от кръв.Кръв на десетки хиляди мъже и жени,старци и деца,християни и инославни.Този режим проля и кръвта на десетки хиляди новомъченици на Църквата Христова.

Днес ние съвремените хора си спомняме за това.Спомняме си с ужас за времето в което живяха едно цяло поколение.Пропиляно и унищожено изцяло.Ние днес не трябва да допуснем повече подобни бог омразни идеологии да рушат света,да нанасят непоправими рани по снагата на земята която Бог ни остави.

неделя, 8 ноември 2009 г.

ОБЯВЛЕНИЕ НА СВЕЩЕНИЯТ АРХИЕРЕЙСКИ СИНОД

С отческа загриженост за спасение душите на истинно православните християни Архиерейския Синод на Истинно Православна Българска Църква набира кадри ,за приемане на благодатния чин на свещенството.Желаещите да встъпят в свещенство трябва да изпратят на електронна та поща на Истинно Православна Българска Църква следните документи: молба и мотивационно писмо,подробна автобиография,актуална снимка,актуален адрес,телефон за връзка.След разглеждане на същите от Архиерейския Синод ще се провежда събеседване със кандидата пред епархиалния съвет и лично пред Негово Високопреосвещенство Митрополита.След ръкоположение бъдещият свещено служител ще премине през обучителен период и ще получи енория за духовно обгрижване.

Канцелария на Филипополската Митрополия.

Свети Великомъчениче Димитрие моли Бога за нас



На 08.ноември.2009 год., целият православен свят отпразнува деня на един велик мъченик на Светата Църква- Св.Димитър Солунски Чудотворец.Светата митрополия честити на всички благословеният празник и благопожелава на всички верни на Православната Църква,здраве,благопреуспяване във гражданските дела и живот,както и благодатни плодове на вярата.Амин!






неделя, 1 ноември 2009 г.

1 ноември - Денят на всебългарският покровител и ангел хранител на българската зема - Свети Йоан Рилски


Тропар, глас 1


Покаяния основание, прописание умиления, образ утешения, духовнаго совершения равноангельное житие твое бысть, преподобне. В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребывавый, отче Иоанне, моли Христа Бога о душах наших.


Oснова на покаяние, пример на умиление, образец на утешение и на духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобни, като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи. Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души!


Кондак, Глас 8


Ангельскому житию поревновав преподобне, вся земная оставив, ко Христу притекл еси: и Того заповедьми ограждаяся, явился еси столп непоколебимь от вражиих нападений.


Kато си поревнувал ангелско житие, преподобни, ти си оставил всичко земно и си се притекъл към Христа! Ограждайки се с неговите заповеди, ти си станал стълб непоколебим от нападенията на врага. Заради това ти викаме: радвай се, отче Иоане, светило пресветло!




Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.
Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.
Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание" (вж. Завет на Св. Иван Рилски Чудотворец. Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.
Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.

Свети Йоане Рилски Чудотворче,моли Бога да запази истината на православието и закриляй българския народ!

четвъртък, 29 октомври 2009 г.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА АРХИЕРЕЙСКИЯ СИНОД НА ИСТИННО ПРАВОСЛАВНА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА

Поради зачестилите двусмислици, относно нашумелият от последните дни случай на измама от лицето Тоньо Иванов Тонев,и неправилни те медийни тълкувания,както и неправилно то манипулиране на общественното мнение от страна на определени сайтове със религиозна насоченост, Архиерейския Синод на Истинно Православната Българска Църква прави следното изявление, пред обществеността и медиите:

През последните дни обществото стана свидетел на поредната измама,свързана със "алтернативни " форми на кредитиране.За голямо съжаление,в този срамен човешки акт,бе намесена църковна институция,която бе вкарана чрез медиите в този обществен скандал,по много неприятен начин.Обидните квалификации от страна на медии като: "мнима Църква","Църква приличаща повече на секта" " гръмко име -Истинна църква" накара Архиерейския синод на Истинно Православната Българска Църква да направи следните пояснения които касаят не просто " истината",но напомнят на пишещите че трябва да се следи за достоверността и истинноста на информацията която се изнася,защото в противен случай Истинно Православната Българска Църква следва да потърси своите права по надлежния ред.
Архиерейския Синод на Истинно Православната Българска Църква прави следните разяснения в следния хронологичен ред:
1. Лицето Тоньо Иванов Тонев не клирик на Истинно Православната Българска Църква от 10.ноември.2008 год. С решение на Църковния съд - реш.№ 15 А от 10.ноември.2008 год. за груби канонични нарушения,неспазване на църковната дисциплина,осквернява не на благодатния чин на свещенството, административни и финансови нарушения Църковния съд във пълен състав реши да низвергне и лиши от свещен сан лицето Тоньо Иванов Тонев от същата дата а именно 10.ноември.2008 год. След излизане на съдебното решение,със писма са уведомени Община Хасково и Кметство с.Узунджово за това че въпросното лице не е свещенослужител и не представлява Светата Истинно Православна Българска Църква на местно ниво.След дълги издирвания лицето е върнало своята свещеническа карта по пощата,едва на 12.03.2009 год.
От 10.ноември.2008 година,по смисъла на решението на църковния съд и устава на църквата,лицето Тоньо Иванов Тонев не е част от никоя църковна институция като действията му,а именно,носене на расо,представяне със титла " отец" се определят като: самочинни,противно уставни,антиканонични.А така също и следва да се санкционира от действащото в страната законодателство.
2.На 01.октомври.2009 год., в канцеларията на Филипополската митрополия са получени фалшиви документи,като доказателство за извършваната към онзи момент измама.Документа е изцяло фалшив като са подправени: ЕГН на Н.В.П. Митрополита,подписа му,фалшифициран е по особено нелеп начин печат,който не отговаря на официалният църковен печат по никакъв белег.Документа бе предоставен от гражданин за което Архиерейския синод,благодари искрено да проявена гражданска позиция.На 06.10.2009 година Истинно Православна Българска Църква сезира Окръжна прокуратура -гр.София,като е подала жалба срещу лицата Илиана Младенова и Тоньо Иванов Тонев.
Архиерейския синод е настоял за бързо разследване и наказание за виновните,по смисъла на граждански те закони на Р България.
3. Уроненият авторитет на Църквата и защита на нейните интереси ще бъдат поверени на законодателството и българският компетентен съд.
4. Срамният акт на измама от страна на горе упоменатите лица,дава повод за редица мнения,някои от които твърде свободни и неправилни.Името на Истинно Православната Българска Църква не може, и е неправилно да се замесва в подобен род скандали,защото тя не носи никаква отговорност за действията на лица,които не са, и не трябва да се свързват с нея по какъвто и да е начин.Неправилните квалификации,свободните тълкувания,пречат за нормалното съществуване на вероизповеданията,както и дават повод за разпалване на религиозна нетолерантност между всички тях.Това не бива и не трябва да бъде допускано.
5. Архиерейския синод на Истинно Православната Българска Църква поверява своята защита на Всеподателя Бог,като очаква и ще подкрепи всички действия на компетентни те разследващи органи в процеса,а така също ще очаква справедлива присъда за виновните от българският съд.

събота, 24 октомври 2009 г.

БРАТСКИ ПОЗДРАВ


През месец октомври се навършват 10 години от възкачването на Негово Блаженство Архиепископът на Македонската Православна Църква Г-н,Г-н + СТЕФАН на първосветителският престол!

На многая и благая лета Блаженейши Владико!

ИЗЯВЛЕНИЕ НА СВЕЩЕНИЯТ АРХИЕРЕЙСКИ СИНОД НА ИПБЦ

Поради зачестилите сигнали към канцеларията на Светата Филипополска Митрополия-ИПБЦ, архиерейския синод прави следното изявление:
Към настоящият момент ИПБЦ няма регистрирано местно поделение в гр.Бургас,както и представител,който да я представлява на местно ниво.За всякакви спекулации Архиерейският синод моли истинно православните християни да се противопоставят със всички законни средства в духа на законите действащи в Република България.
Архиерейския синод на ИПБЦ ще бъде без компромисен във дирене на съдебна отговорност към всички онези които злоупотребяват със името на Светата Църква и злепоставят авторитета и!

27 октомври - Света преподобна наша майка и молителка пред Господа Параскева -Петка Епиватска


Тропар, глас 4


Пустинното и безмълвно житие като възлюби и след Христа, твоя Жених, усърдно като се затече, и Неговото благо иго в младостта си като взе, с кръстното знамение срещу мислените врагове мъжествено като се въоръжи, с постнически подвизи, пост и молитви, и със слъзни капки въглените на страстите си угасила, достославна Параскево. И сега, в небесните чертози, с мъдрите девици като предстоиш пред Христа, моли се за нас, които почитаме честната ти памет.


Кондак, глас 6


Благочестно да възпеем преподобната наша майка света Петка, защото тя, като изостави тленното в живота, а прие нетленното във вечността, стана свята застъпница за всички бедствуващи и изнемогващи от житейските злини. Поради това тя получи от Бога нетленна слава и благодат за чудеса.


Тропар, глас 4


Ти, достославна света Петко, като си възлюбила пустинния и безшумен живот, усърдно си тръгнала след своя младоженец Христа, като още от младини си поела Неговото благо иго и молитвено си се въоръжила с кръстния знак против мислените врагове. С постнически подвизи, с пост и молитва и със сълзливи капки ти си изгасила въглените на страстите. Поради това, като стоиш, заедно с мъдрите девици в небесния чертог пред Христа, моли се за нас, които почитаме твоята честна памет.


Тропар, глас 2


О, света Петко, която си тържествуваща майка на небето и всякога най-близко стоиш до своя Жених Христа, не прекъснато се моли за нас, заедно с ангелите, пророците, апостолите и преподобните отци.


Житие на св. преподобна Петка


Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла в единадесетия век. Родителите й били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврий и Цариград. Те били състоятелни хора, известни на мнозина.
Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.
Един ден в църква чула думите на Евангелието: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!" Тия думи на Господа Иисуса Христа я развълнували силно. Замислила се и решила да ги изпълни.
На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След някое време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Това вършела често. Родителите й се сърдели, че всичките си дрехи дава на бедните. Тя ги успокоявала с думите:
- Иначе на мога да живея!
Починали родителите й. Като останала сама в къщи, блажена Петка намислила съвсем да се раздели със света. Раздала наследственото имущество на бедните, посетила Цариград и обходила светите му места. Вслушала се в наставлениета на равностни подвижници. По техен съвет се заселила в Ираклийското предградие, при усамотения храм "Покров Богородичен". Там прекарала в молитви, пост и горещи сълзи пет години.
Като се минали тия пет години, тя изпълнила отдавнашното си желание: отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и всички други места, осветени чрез живота на Спасителя. След това се заселила в Йорданската пустиня.
В тая пустиня, където преди това се подвизавала преподобна Мария Египетска, тя водела като нея равноангелски живот. Тук Петка търпяла и пек, и студ. Хранела се само с трева веднъж през деня – след залеза на слънцето. Зъл дух я изкушавал с мечти и привидения. Но тя винаги имала Господа за свое прибежище. Тъй прекарала тя тук много години. Стигнала до старост.
Веднъж, както стояла на молитва, явил й се ангел Господен и й казал:
- Остави пустинята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си на земята и с душата си да минеш при Господа.
Зарадвала се света Петка, че вече е наближило времето да се раздели с тялото си и с душата си да отиде във вечните селения.
Минала през Цариград. Посетила храма "Света София". Във влахернския храм се молила дълго пред чудотворната икона на света Богородица.
Като се върнала в Епиват, тя не заварила жив никого от своите роднини и познати. Като странница заживяла при храма "Свети Апостоли", отдала се и тук всецяло на молитва.
Минали две години. Блажената се молела в своето усамотение и тъй, както се молела, предала на Бога душата си. Христолюбиви епиватски граждани я погребали вън от градеца като чужденка.

Недалеч от мястото, където преподобната била погребана, се подвизавал един стълпник. По това време умрял някакъв моряк. Тялото му било захвърлено близо до онова място. Зловонието от разлагащия се труп било толкова силно отвратително, че стълпникът бил принуден да слезе от стълба и да помоли близките жители да погребат тялото на нещастния човек.
Благочестви, но прости хора почнали да копаят гроба и намерили в земята тялото на преподобна Петка, запазило се нетленно. Те се уплашили. Не знаели какво да правят. Били неуки в духовните неща. В простотата си оставили нетленното тяло в гроба и при него закопали смрадния труп.
На следващата нощ един от тия благочестиви люде, на име Георги, сънувал девица, цяла в светлина, облечена в царско облекло и заобиколена от войници. Един от войниците се доближил до Георги, хванал го за ръка и му казал:
- Защо тъй презряхте тялото на преподобна Параскева? Изкарайте го из смрадния гроб и го положете в ковчег. Царят Бог иска да я прослави на земята.
Тогава и дивната царица казала на смутения Георги:
- Побързай да изкараш мощите ми. Не мога да търпя смрад та. Моя родина е Епиват, гдето вие живеете.
В същата нощ една благоговейна жена, Евфимия, имала подобно видение.
На другия ден двете явления били бързо разгласени. Гробът бил разкопан. Нетленното тяло било извадено и поставено по благоговейно тържествен начин в съборния храм "Св. Апостоли".
При светите мощи станали много изцеления: слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от тежки, неизлечими болести, оздравявали.

В 1238 г. българският цар Иван Асен наредил мощите да бъдат пренесени в столицата Търново. Царят и тогавашният български патриарх Василий, при стечение на огромно множество народ, тържествено ги посрещали. Мощите били поставени в построения за тях храм "Преподобна Петка".
В 1393 г. столицата била превзета от турците. Мощите на преподобна Петка били пренесени във Видин, който все още са задържал свободен под властта на Страцимир. В 1396 г. паднал и Видин под турска власт. Мощите били пренесени в Сърбия.
В 1521 г. турският султан Сюлейман Великолепни превзел Белград и изпратил мощите на влашкия воевода Ио Василий Воевод. В замяна на това Ио Василий Воевод изпратил на патриаршията значителна сума, с която била изплатена част от данъците й, налагани от турската власт.
Мощите на преподобна Петка Българска били пренесени в град Яш, Румъния, гдето почиват и досега, дълбоко почитани от целия румънски народ.
Още от древни времена паметта на св. Петка – Параскева се тачи благоговейно както в България, така и в Гърция, Сърбия и Румъния.
Още в дванадесети век, по заповед на Цариградския патриарх Николай Музалон, дякон Василий написал благолепно житие на преподобната.

вторник, 13 октомври 2009 г.

РЕШЕНИЕ НА ЕПАРХИЙСКИЯ СЪВЕТ

Епархийският съвет на Светата Филипополска Митрополия потвърди низвержението на Тоньо Иванов Тонев -бивш свещеник Антоний.Същият е лишен от свещеническата си степен и не е духовник по смисъла на свещените канони и е отстранен от лоното на Истинно Православната Българска Църква.Призоваваме истинно православните християни да прояват съзнание и да противодействат на бъдещи незаконни и неканонични действия на лицето Тоньо Иванов Тонев.

ПОКРОВ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА


На 14 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри (886-911).
Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица.
Било събота срещу неделя. Църквата била пълна с народ.
В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял св. Богородица във въздуха. Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Със своя омофор покривала богомолния народ и се молела за него на своя божествен Син.
Развълнуван от гледката, св. Андрей запитал тихо ученика си:
- Виждаш ли, брате, как света Богородица се моли?
Епифаний отговорил:
- Виждам, отче свети, и се ужасявам!
Това видение на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а след това и на целия град.
По молитвите и покровителството на света Богородица арабите били прогонени от страната. А Църквата учредила празника "Покров Богородичен".

петък, 25 септември 2009 г.

27 СЕПТЕМВРИ " ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН"


Тропар, глас 1

Спаси, Господи, люди Твоя и благослови достояние Твое, победы православному нашему народу на сопротивныя даруя, и Твое сохраняй Крестом Твоим жительство.
Спаси, Господи, Твоите люде, и благослови достоянието Си, победи на благоверния наш народ, над съпротивещите дарувай и съхранявай с Твоя кръст Твоето наследие.

Кондак, глас 4: Вознесийся крест

Вознесыйся на крест волею, тезоименитому твоему новому жительству, щедроты Твоя даруй Христе Боже: возвесели силою Твоею благоверного народа нашего, победы дая ему на сопостаты, пособие имущу твое оружие мира, непобедимую победу.

Издигнал се на кръст волно на същоименитото Твое жителство, Твоите щедрости дарувай, Христе Боже; возвесели победи над съпротивещите се като имаме Твоето оръжие за пособие на непобедима победа.

Величание

Величаем тя, Животодавче Христе, и чтим Крест Твой Святый, имже нас спасал еси от работы вражия.


Светата православна църква извършва поклонение на светия Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.
Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.
В началото на четвъртия век няколко съуправители или кесари разделили помежду си обширната територия на Римската империя. Максентий управлявал Италия със столицата Рим. Той бил жесток, користолюбив, властолюбив. Проявил се като тиранин. Римляните страдали много от тежкото иго, което им наложил. Затова те потърсили избавление, помощ срещу него от Константин, под чиято власт се намирали земите на днешните държави Англия, Франция и Испания.
През октомври 312 г. Константин потеглил с войските си към Рим, гдето Максентий решил да се отбранява. Силите на Максентий били по-големи от тези, с които разполагал Константин. Настъпващият от север Константин чувствал, че му е нужна помощ от небето. Той вярвал, че с тая помощ ще може да освободи Рим от тиранина. Езическата религия му била съвсем чужда. Но не бил още и християнин. Обхванат от тревога, не знаел как да се моли за подкрепа от Небето. И Бог му помогнал. В чудно видение му открил истината.
Слънцето клоняло на запад. Константин видял на небето сияещ кръст и над него надпис: “С това ще победиш”!
Войниците видели също това чудно знамение и силно се уплашили. Дотогава кръстът бил считан за лош предвестник, понеже е бил използван като оръдие за позорно наказание.
През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Константин изпълнил заповедта. В същото време повикал при себе си войници християни и ги запитал какво значат тези видения. Те му отговорили, че Иисус Христос е Единородният Син на истинския Бог, че е слязъл на земята да спаси човеците и че кръстът е знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие.
Константин останал поразен от случилото се. И оттогава започнал да почита истинския Бог и да изучава Свещеното Писание.
Със силата на Кръста Константин предприел нападение за освобождението на Рим. Пламнала жестока битка. Войската на Максентий била разбита. Той побягнал, за да се спаси. Но се удавил в реката Тибър.
Константин влязъл тържествено в Рим. Той разбрал, че победата му е дадена от Господа. Затова, когато по-късно му издигнали статуя, заповядал да поставят в ръката й дълго копие във вид на кръст и да напишат думи: “С това спасително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина”.
В памет на това събитие светата Православна църква прославя божествената сила на Кръста Господен като оръжие на победата и пее: “Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на нашия благочестив народ победа над враговете и като пазиш чрез Кръста Си Твоето общество”.
Видението на кръста се повторило на Константин още два пъти. Това усилило до такава степен разположението му към християнската вяра, че най-после се решил да я приеме. Това негово решение се затвърдило от факта, че майка му, царица Елена, била вече християнка. Тя и той са причислени от Православната църква към лика на светиите. Наречени са равноапостолни, защото, подобно на апостолите, разпространявали ревностно християнската вяра.
Света Елена отишла в Палестина, за да види страната, гдето живял и страдал Спасителят. По поръка на своя син тя се погрижила да се издигнат църкви на местата, осветени от евангелските събития.
Езичници и евреи, от омраза към християните, се опитали да заличат и спомена за тези места. Те затрупали с пръст пещерата на Гроба Господен и поставили над нея идолско капище. Изображения на езически богове били дигнати и над Голгота и над Витлеемската пещера. Света Елена заповядала да разрушат капището, да съборят идолите и да разкопаят пещерата на светия Гроб. Близо до нея Константин изградил храм в чест на Христовото Възкресение. Той писал на Йерусалимския архиепископ Макарий и на палестинския управител да украсят храма великолепно. Църкви били издигнати също на Елеонската планина, над Витлеемската пещера и другаде.
Света Елена пожелала най-вече да открие самия Кръст, на който бил разпънат Спасителят. След дълги издирвания били намерени трите кръста, зарити в земята. При тях се намирала дъската с надписи. Но как да узнае кой от трите кръста е бил кръстът на Спасителя? По съвета на архиепископ Макарий били допрени кръстовете един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, когото носели към гробището, възкръснал, като бил доближен до животворящия Христов кръст. Тези чудеса разрешили всички съмнения.
Архиепископ Макарий застанал на специално издигнато място. Въздигнал високо кръста, та целия многоброен народ да го види и да му се поклони. След това го раздвижил на всички посоки. Християните се покланяли ниско и възклицавали радостно и умилително: “Господи, помилуй!”
Множество езичници и юдеи повярвали в Христа и приели свето Кръщение.
Това станало в 326 г.
Света Елена взела със себе си в дар за своя син част от светия Кръст и намерените при него гвоздеи, които някога са били забити в ръцете и нозете на Богочовека. Останалата част от Кръста, сложена в сребърен ковчег, се пазела благоговейно в йерусалимския храм “Възкресение Христово”. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.
В 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите там и отнесъл със себе си в Персия всички скъпоценности, които се намирали в тях. Между задигнатите светини бил и животворящият Господен Кръст.
Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий. Задължил се да върне пленниците и всичко, което баща му бил задигнал от Йерусалим и задържал в продължение на 14 години.
Тържествено император Ираклий възвърнал светинята – честния и животворящ Господен кръст – в Йерусалим. Християните от Йерусалим и околността, начело с Йерусалимския патриарх Захарий, всички с палмови клонки в ръце, излезли на Елеонската планина да посрещнат светия Кръст. Императорът бил облечен в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни. На главата си носел царски венец. Като се приближил до Йерусалим, той поискал да носи сам Кръста. Но когато трябвало да мине през портите на Голгота, Кръстът бил задържан от невидима божествена сила. Невъзможно било да го носи по-нататък. Всички били изумени. Не знаели защо става това.
Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:
- Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!
Смутен и развълнуван, патриархът се доближил до императора и му казал:
- Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който обеднелият и страдал за нас Спасител е носел на раменете си в смирение и унижение!
Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква дреха внесъл в църквата Кръста Господен.
Патриархът го поставил на предишното му място за радост и утеха на целия християнски свят. Всички се молели и повтаряли:
- Господи, помилуй!...

вторник, 22 септември 2009 г.

КЪМ ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ



Филипополската Света Митрополия честити на всички български граждани празника на българската независимост.


Във вековете на нашата многострадална история, като държава и народ,имаме светли мигове като настоящият с който, и чрез който, се гордеем, че сме наследници и съвременици на един народ с достойнство,чест и велика история!




БОГ ДА ПАЗИ СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ!

понеделник, 21 септември 2009 г.

БЛАГОДАРСТВЕН АДРЕС

Епархийският съвет на Светата Филипополска(Южнобългарска) Митрополия благодари на господин Христо Беров за предоставеният му труд,а именно книгата " ДЪРЖАВА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ" който той любезно предостави за ползване като дарение за същата.
Благослов над него и целият му дом! Желаем му здраве,благопреуспяване и благодатни плодове на труда му за напред!

Филипополска Света Митрополия
Истинно Православна Българска Църква

21 СЕПТЕМВРИ " РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА"


Тропар, глас 1
Рождество Твое, Богородице Дева, радость возвести всей вселенней: из Тебе бо возсия Солнце правды Христос Бог наш, и разрушив клятву, даде благословение, и упразднив смерть, дарова нам живот вечний.


Превод:Твоето рождение, Богородице Дево, радост възвести на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог и, разрушил клетвата, даде благословение и, обезсилил смъртта, дарува нам живот вечен.



Кондак, глас 4
Иоаким и Анна от срама на безчадието и Адам и Ева от тлението на смъртта се освободиха, Пречиста, в твоето свято рождение. Това твоите люде, избавили се от вината на прегрешенията, празнуват, като ти викат: неплодната ражда Богородицата и питателницата на нашия живот.


Друг Богородичен кондак


Непосрамваща застъпнице на християните, неизменна ходатайко пред Твореца, не пренебрегвай молитвените гласове на грешните, но като блага, притечи се да помогнеш на нас, които с вяра ти викаме: Богородице, всегдашна застъпнице, побързай с молитвата и се отзови на молбите на ония, които те почитат. Господи, помилуй! (12 пъти)

Слава на Отца и Сина и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков.

По-чтима от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог Слово, тебе, която си наистина Богородица, величаем.

събота, 5 септември 2009 г.

ВЕЧНА ПАМЕТ ИМ ДАЙ ГОСПОДИ


Днес ставаме свидетели на поредната българска трагедия.

В Охридското езеро намериха своята смърт българи.В такива мигове думите са безмислени,празни.

Но в минутите на нашата самота и молитва,трябва да размислим защо Бог наказва нашият народ?

Вярата ли оскъдня,обществото ли отхвърли Бог или плащаме грешките на своето минало.

Господи помилвай българското общество,помилвай народа ни Господи молим те!


Светата Южнобългарска Митрополия отправя гореща молитва за душите на новопредставлените,както и за утешение на скръбните близки и семейства на скъпите ни покойници.

ВЕЧНА И БЛАЖЕНА ПАМЕТ ИМ ДАЙ ГОСПОДИ!


Канцелария на Южнобългарска Света Митрополия

Истинно Православна Българска Църква

неделя, 30 август 2009 г.

ПРЕНАСЯНЕ МОЩИТЕ НА СВЕТИ АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ


ХІІІ в. Бог изпратил на Русия тежко бедствие. Татарите, под водителството на хан Батий, минали по цялата руска земя, опожарявали и ограбвали градове и села, взимали в плен хиляди мъже, жени и деца и разорили цялата земя до самия Новгород. От това нещастие на Русия се възползвали съседните враждебни народи шведи, немци и литовци. Те възобновили своите нападения от всички страни. Руските князе упорито защитавали своята родина. Един от тях бил и Александър, вторият син на великия княз Ярослав ІІ. Александър бил благочестив, свято изпълнявал своя дълг, заслужил любовта на народа и Бог винаги му помагал.
Като опустошили Русия, татарите заели степите покрай реките Днепър, Волга и Урал до Черно и Каспийско море. Там хан Батий основал своето царство, наречено “Златна орда”, и недалеч от устията на Волга построил гр. Сарай. Руските князе станали негови васали и при възцаряването си трябвало да пътуват до столицата на хана, за да получат от него право на князуване. Народът бил обложен с данък, за чието събиране ханът всяка година пращал особени чиновници. За Владимирски велик княз Батий утвърдил Ярослав ІІ, а син му Александър останал да управлява Новгородската област, която още била свободна от татарите.
Шведският крал предприел поход срещу Новгород. Той събрал грамадна войска и на ладии по река Нева се отправил към столицата на Александър. Новгородци били обхванати от ужас. Те никак не се надявали да отблъснат силния враг със своята малка войска. Но княз Александър възложил упованието си на Бога и на справедливостта на своето дело. Той се помолил в храма “Св. София”, взел благословение от епископа и бодро казал на дружината си: “Ние сме малко, а врагът е силен. Но не в силата е Бог, а в правдата!” И като се срещнал със силния неприятел на бреговете на р. Нева, Александър с Божия помощ удържал славна победа, за която бил наречен “Невски”. Такива бляскави победи той неведнъж удържал и над немци, и над литовци, които често нахлували в Русия. Когато баща му Ярослав починал, ханът утвърдил Александър за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски.
С възшествието на Александра на Владимировския великокняжевски трон се умножили и неговите грижи и трудове. Сега той станал единствен защитник на православната вяра и народ против татарите. Но Александър трябвало да действа не с меч, а с мъдрост и търпение. Той е знаел, че не разполага със сили да се противопостави на многочислените татарски орди и че всяка съпротива ще доведе само до по-голямо разорение на народа, каквото неведнъж ставало, когато някои князе в неразумието си не искали да изпълняват повелите на татарския хан. Единадесет години Александър бил велик княз. През това време той успял да направи много добри неща за вярата, църквата и народа. Чрез своето ходатайство той освободил от татарски данък духовниците като служители Божии; получил от хана позволение да постави православен епископ в самата столица на татарското царство и заставил татарите да уважават християнската вяра.
Като покорили Русия, татарите оставили руските князе да управляват своите княжества. За себе си те искали само редовно да им се събира определената дан, но при събирането на тая дан народът често оказвал съпротива. На много места се стигало до метежи, които татарите жестоко потушавали. Така, през последната година от князуването на Александър градовете Владимир, Суздал и Ростов въстанали и избили своите притеснители. В Ярослав и Устюк избухнали големи бунтове. И в Ордата вече се готвело грамадно опълчение, за да накаже въстаналите. Великият княз Александър сам заминал за Ордата, като се решил или да умре за отечеството, или да го спаси. Бог благословил с успех последното дело на св. Александър. Руската земя била спасена от ново нашествие на татарите.
На връщане от Ордата Александър заболял в едно Нижегородско село. Почувствал близката смърт, той свикал князете, придружаващите го боляри и простите хора, направил последни разпоредби, благословил всички присъстващи, простил им всичко, като поискал и от тях прошка за всичко. След това се изповядал, причастил се със светите Тайни и предал Богу дух на 14 ноември 1263 г. Тогава той бил на 44-годишна възраст. Всички го горко оплакали. Погребан бил в съборната църква в манастира “Рождество Богородично”, близо до гр. Владимир. Из цяла Русия се разнесла славата на неговите чудеса. При гроба на св. княз Александър мнозина болки получавали изцеление. При император Петър Велики мощите на св. Александър били пренесени с голямо тържество в новооснования Петербург и положен в построената в негова памет Александро-Невска лавра.
Православната църква празнува паметта на св. Александър Невски на 23 ноември, а пренасянето на светите му мощи от Владимир в Петербург – на 30 август.

вторник, 25 август 2009 г.


Вече няколко дни източните части на гръцката столица са обхванати от пламъци. Южната ни съседка се бори с огнената стихия всяко лято и дава множество жертви, но тази година огънят заплашва непосредствено гръцката столица. Изгорели са стотици домове. Евакуирани са болници и старчески домове. Еколозите говорят за екологична катастрофа в района, тъй като над Атина се носи черен облак дим. Част от пламъците бяха овладяни, но на североизток те избухнаха с нова сила. 15 000 хектара гори. Най-пострадали са районите Граматико, Варнава, Маратона и Стамата. В непосредствена опасност беше централният манастир на Атина - Пентели, където често се провеждат срещи и мероприятия на Св. Синод на Гръцката църква, тъй като огънят достигна на 50 метра от обителта. За щастие огнеборците успяха да спрат пътя на огнената стихия в тази посока. По информация на противопожарните служби двама монаси са обкръжени от пламъците в манастира "Живоносен източник" в Граматико. Друг манастир край Атика - манастира на св. Ефрем Чудотворец в Неа Макри, е заплашен от огъня. Монасите са евакуирани, а мощите на светеца са пренесени от обителта. Манастирът в Неа Макри е най-популярното място за поклонение край Атина, като всеки ден да получат благословията на известния светец и чудотворец се стичат хиляди хора. "Вече само Бог може да ни спаси", заяви в отчаянието си един от свещениците на манастира. Пострадали са и други манастира и църкви в засегнатите области.Гръцкият архиепископ Йероним разпореди неправителствената църковна организация "Взаимопомощ" да оказва всяка необходима материална помощ на пострадалите от пожарите.

понеделник, 24 август 2009 г.

ОТСИЧАНЕ ГЛАВАТА НА СВЕТИ ИОАН ГОСПОДЕН КРЪСТИТЕЛ



Почитайки Св. Йоан Предтеча като най-велик от пророците, Църквата посвещава на неговата памет няколко дни в годината. На 24 юни, тя тържествено празнува рождението на тоя предвестник на Спасителя; прославя го на другия ден след празника Богоявление; а на 29 август възпоменава неговата смърт и в знак на участие в страданията му е наредила тоя ден пост.
Когато бил на 30 години, Св. Йоан Предтеча, по внушение Божие, се явил между юдеите, за да ги приготви да приемат Месията – Христа. Възвестявайки им явяването на Спасителя и приближаването на Царството Божие, Йоан ги убеждавал да се приготвят за тая велика радост чрез покаяния за греховете си и изправяне на живота си. Множество люде идвали при Йоан и приемали от него покайно кръщение. Някои от тях така го почитали, че мислели да виждат в него Самия очакван Месия – Христос.
След кръщението на Иисус Христос Йоан продължавал да учи народа и близо до Енон кръщавал идващите при него, като свидетелствал за Христа, че Той е Син Божи, слязъл от небето. “Той трябва да расте – казвал Йоан, - пък аз да се смалявам. Който иде отгоре, Той е над всички”.
Като проповядвал покаяние, изобличавал беззаконията и пороците, Йоан не се боял да говори строгата правда дори и тогава, когато могъл за туй да се подложи на опасност. Цар Ирод, син на оня, който убил витлеемските младенци, се развел с жена си и се оженил за Иродиада, жена на брат му Филип. Понеже това се забранявало от Мойсеевия закон, Йоан казал на царя: “Не ти прилича да имаш жената на брата си!” Разгневения Ирод заповядал да затворят Йоан в тъмница. Иродиада още повече от царя ненавиждала Йоан и искала неговата смърт. Но Ирод се побоял да го убие, понеже знаел, че той е честен човек, когото целият народ уважавал и почитал за пророк.
Скоро след затварянето на Йоан Ирод празнувал рождения си ден и направил голямо угощение на велможите и началниците галилейски. На тоя празник Иродиадината дъщеря играла и така се понравила на царя, че той във възторг се заклел да й даде каквото пожелае – дори и половината си царство. Девойката не знаела какво да иска. Тя се посъветвала с майка си, която я подучила да поиска главата на Йоан Кръстител. Дъщерята дошла при царя и му казала: “Искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Йоан Кръстител!” Ирод се натъжил твърде много, но поради клетвата не се решил да й откаже и пратил в тъмницата да отсекат главата на Йоан. Донесли на блюдо главата на великия пророк, дали я на девойката, а тя я занесла на майка си, която от злоба избола с игла езика на Йоан.
Йоановите ученици погребали тялото на светия си учител в Севастия, а Иродиада скрила главата му в Иродовия дворец. Съвестта, вероятно, мъчела Ирод, защото, когато до него дошли слухове за чудесата, извършвани от Спасителя, той казал: “Това е непременно Йоан Кръстител, възкръснал от мъртвите, и затова чудеса се вършат от него.” Мнозина казвали: “Това е Илия”; други “Някои от пророците”; но Ирод все повтарял: “Това е Йоан, комуто аз отсякох главата! Той е възкръснал от мъртвите”. Бедствия поразили Ирод, войската му била разбита от арабския цар Арета, баща на първата му жена. Той самият бил след това изпратен на заточение от римския император. И юдеите смятали тия бедствия като справедливо наказание за убиването на великия пророк.
Главата на Св. Йоан Предтеча била взета след това от жената на Хуза, домоуправителя на Ирод, една от ония жени, които вярно служели на Господа по време на Неговия земен живот. За да спаси от поругание светата глава на Предтеча, тя я вложила в съд и я скрила на Елеонската планина. След известно време главата била намерена там от един свет мъж, който отново я скрил пред смъртта си. Намерена по времето на Константин Велики, тя била пренесена и скрита в една пещера до гр. Емеса. През V в. била пренесена в Халкидон, а по-късно – в Цариград и оттам – в Комана.
На 24 февруари Църквата възпоменава първото и второто намиране на светата глава, а на 15 май – третото, когато тя била пренесена в Цариград.

петък, 14 август 2009 г.

УСПЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА


Тропар, глас 1

В рождестве девство сохранила еси, во успении мира не оставила еси, Богородице, преставилася еси к животу, Мати сущи Живота, и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша.

В рождеството си съхранила девството и в успението не си оставила света, Богородице, представила си се пред Живота, Майка станала на Живота и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

Кондак, глас 2
В молитвах неусыпающую Богородицу и в предстательствах непреложное упование, гроб и умерщвление не удержаста: якоже бо Живота Матерь, к животу престави, во утробу Вселивыйся приснодевственную.

В молитвите непочиващата Богородица и в застъпничеството неизменно упование, гробът и умирането не я задържаха, защото, като майка на Живота, се представи на Живота, Всесилият се в приснодевствената й утроба.

Из акатиста на Успение (кондак, глас 4)

"Изпълнен с буря от помисли неверният евреин Афоний, виждайки пречистото тяло на Божията Майка, носено от богоносните Апостоли всечестно към гроба, се спусна към него, да го събори. Но внезапно, когато очите му ослепяха и едновременно с това ръцете му, прилепнали към одъра Й виснаха отсечени, изповяда с вяра, че Тя е Божия Майка, зовейки към Бога: Аллилуиа".

Тропар на предпразненството
Люде, с любов се съберете днес! Радвайте се, възклицавайте и ликувайте с веселие! Защото Божията Майка преминава славно от земните жители към небесните!

Архиеп. Аверкий Таушев

ПРИНАДЛЕЖИМ ЛИ НА ХРИСТОВАТА ЦЪРКВА?


Мястото, където действа спасяващата и обожваща енергия на Светия Дух е Христовата Църква. Църквата е образ на Света Троица, народът Божи, Тялото Христово и Храмът на Светия Дух. Всички тези аспекти са необходими за пълния образ на Църквата. Принадлежим ли на Христовата Църква? Този въпрос има много дълбок смисъл. Когато дойде антихриста ще “признае” и ще “узакони”, а по този начин и ще овладее външната страна на Православната църква – нейните традиции, изкуство, догматика, канони, познанията за литургическа чистота и апостолското приемство. Затова външната принадлежност към Църквата и верността към традициите – макар те да са необходими за всеки, който желае познание за православната Истина и причастност към пълнотата на нейната благодат – не дават “гаранции”. Онова, което определя принадлежността към истинската Църква е развиването на усет към истината, който ще позволи на човека да различи духа на православното християнство от всички негови хитроумни имитации.Православната еклезиология се намира в най-голяма опасност от всички останали раздели на православното учение. Поради отслабването на силите на дълбинната вяра, православните християни, неразумно поддали се на светския дух, загубват правилната представа за това какво всъщност е Църквата. Техният поглед, както и погледа на обществото в което живеят, е обърнат към външното и затова те гледат на Църквата все повече и повече като на организация.Православната Църква не е “монопол” на клириците, не е само тяхна “работа”, както мислят невежите и чуждите на църковния дух. Църквата не е собственост на този или онзи йерарх или свещеник. Тя е най-тесен духовен съюз на всички правилно вярващи в Христа, стремящи се благочестиво да пазят заповедите Христови с единствената цел – да наследят вечно блаженство. В наше време, когато има толкова силни съмнения относно самото съществуване на Истината, когато всяка “истина” се разбира като относителна и се счита за съвсем нормално всеки човек да се придържа към “своята истина”, борбата за Истината придобива особено важно значение. И този, който не съчувства на тази борба, който вижда в нея само проява на “фарисейство” и предлага в замяна да се примирим пред лъжата, отпадайки от Истината, естествено, трябва да се счита за предател на Истината. Православните църкви, влизайки в крак с времето, ще се откажат от някои традиционни форми на църковния живот и еклезиологични положения, които ще счетат за “несъвременни” и по този начин ще отпаднат от Преданието, което съдържа в себе си силата на истинското християнство. Това е един от пътищата на превръщането на истинското Православие в светско, фалшиво “православие”. Същността на Православието не може да се съхрани там, където е загубено онова, което преди е пазило тази същност. Църквата никога няма да се подчини на света, никога няма да направи компромис с него. Нали Господ каза на учениците си на Тайната вечеря: “вие не сте от света”. Ако искаме да останем верни на истинското християнство, длъжни сме да пазим тези слова – истинната Църква винаги е била, е и ще бъде чужда на този свят. Отделена от него, тя е способна да съхранява божественото учение на Господа неповредено, защото нейната отделеност от света я пази неизменна, т.е. подобна на вечния и неизменен Бог. Там, където е прекъсната духовно-благодатната връзка със св. Апостоли и приемниците им - апостолските мъже и св. Отци, където има нововъведения във веро - и нравоучението с цел “да се влезе в крак с времето”, “да се прогресира”, да не се изостава от съвремието и да се приспособява с изискванията и модата на този свят, който в зло лежи – там не може да става и дума за истинска Църква. Православната вяра учи как да устроим живота си в съответствие с изискванията на християнското съвършенство, докато инославните взимат от християнството само дотолкова колкото това е съвместимо с изискванията на съвременния културен живот.Позицията на Православната Църква по отношение на еретиците е установена веднъж завинаги от св. Апостоли и св. Отци, т.е. от единното и неизменно боговдъхновено Предание. Съгласно него, на православните е забранено да участват в каквато и да е обща молитва или в богослужебно общение с еретици. Според същото това православно Предание римо -католицизмът е ерес и то твърде многообразна. За протестантството е по-добре да не се и говори. А католицизмът в течение на времето съвсем се е отделил от спасителната православна вяра и “непогрешимият” папа е провъзгласил за догмати още по-богохулни ереси. Несъмнено, с догмата за непогрешимостта на папата римо - католицизмът може да бъде определен като пан - ерес (всеерес).Разрушителният дух на отстъплението вече проникна и в нашата Православна Църква, чиито най-високи йерарси открито говорят за настъпването на “нова ера” и цинично предлагат да се откажем от всичко минало и да се съберем в някаква “нова църква” в близък “икуменически контакт и единодушие” с всички отстъпници от правата вяра и Църква. Водачите на икуменическото движение едва не отдавна започнаха да се изказват, че участват в него с цел “да свидетелстват пред инославните за истината на Светото Православие”. Сега, обаче, както става ясно от честите им изяви, те стават предатели на тази свята истина. В икуменическите контакти ние отхвърляме богочовешката православна вяра, тази органическа връзка с Богочовека и с Неговото Свято Тяло – Православната Църква на св. Апостоли и св. Отци – и искаме да станем членове на едно еретично, хуманистично и човекопоклоническо общество, в което няма място за Христос. Това е равносилно на духовна смърт. Всъщност разликата между Православието и инославието е особено съществена и дълбока. Западното християнство е изменило самото понятие за християнски живот, за неговата цел и условия, в които протича. Православната вяра е аскетична; православната богословска мисъл изследва пътищата към духовно съвършенство. Западните изповедания разбират спасението като външна награда за определено количество добри дела или за несъмнена вяра в Божествеността на Иисус Христос. Там не разсъждават и не умеят да разсъждават за това, как душата постепенно трябва да се освобождава от подчинението си на страстите и възхожда към безстрастие и пълнота на добродетелите. Католицизмът е имал и има аскети, но животът им е изтъкан от мрачно, безсъзнателно изпълнение на установени дисциплинарни изисквания, за което им се обещава вечен живот. А това, че този вечен живот се постига още тук чрез постоянно подвижничество, Западът не може да разбере.Православните хора трябва да осъзнаят, че не дължат послушание на епископ, независимо каква висока титла притежава, когато той престава да бъде православен и открито следва еретици, претендирайки за единство “на равни начала”. Напротив, те са длъжни да се отделят от него и да изповядат вярата си, защото епископът, бил той патриарх или папа, престава да бъде епископ в момента, в който престава да е православен. Епископът е осветена личност и макар да е грешен човек трябва да му се оказва уважение и чест, докато не бъде съборно порицан. Но ако открито проповядва ерес или е в общение с еретици, тогава християните не трябва да чакат някакво синодално (съборно) решение, а веднага са длъжни да се отделят от него.Църквата е там, където е истината. Вярващи са тези, които устояват в Православието, което дело на Светия Дух. Истинските свещеници са тези, които мислят, живеят и учат другите така, както са правили това св. Отци и светиите или най-малко не отхвърлят техния пример и тяхното учение. Там където липсва тази приемственост на учение и живот е измамно да се говори за Църквата, дори и всички външни белези да са налице. Когато е изгубена силата на Православието и към Църквата се отнасят преди всичко като към земна организация, принадлежността към мистичното Тяло Христово започва да се смесва в съзнанието на хората с членство в една или друга църковна партия. Тогава се допуска разрушаване на човешкия живот под предлог “чистка в Църквата”, ако даден човек е неудобен за дадена църковна партия. В тези условия клириците, миряните и монасите се тровят помежду си, започват да се ненавиждат един друг и между тях започва вражда заради защитаване на светските интереси на тяхната църковна партия. Една църковна групировка може да се отдели от друга и да се стреми да узакони своето положение с всякакви юридически и канонически аргументи. Различни партии могат да се съединяват в “супер-партии”, за да се чувстват по-канонични; те могат да говорят за своето външно единство, като че ли то съставлява истинното духовно единство на Църквата. Но те се провалят в това, че тяхното обединение е чисто политическо, което личи когато отново се разпадат или водят полемика с онези православни групи, неприсъединили се към тяхната организация.Съществува и една фалшива, лъжлива ревност, под маската на която се крият кипящи човешки страсти – преди всичко гордост, любов към властта и почестите - и интереси на партийната политика, подобни на тези, които играят водеща роля в политическата борба и които нямат място в духовния живот, в обществения живот на Църквата, но които, за нещастие, могат често да се срещнат в наше време и са главни причини за всевъзможни конфликти и безредие в Църквата. Самите тези, които се ръководят от “политиката” често слагат маската на борци “за идеята”, в действителност се стремят само към свои лични цели, стремят се да угодят не на Бога, а на своето самодоволство и ревнуват не за слава Божия, а за своя слава и за славата на своите сподвижници и членове на своята църковна партия. Всичко това е дълбоко чуждо на истинската свята ревност, всичко това й е враждебно и е греховно и престъпно, защото компрометира нашата свята вяра и Църква.Църквата ни е дадена за спасение на нашите души и за нищо друго! Ние нямаме право да я правим наше оръдие или да я превръщаме в арена за своите страсти заради постигането на лични цели.Осъзнавайки, че партийната политика е проникнала не само в другите групи, но и нашата собствена трябва да се запитаме: “Не следва ли от това, че благодатта на Светия Дух напуска нашия Синод?”Не е ли по-добре да се правим, че не забелязваме останалите православни групи и да се съсредоточим само върху себе си? Не! Това е отказ от отговорност от страна на епископата, като приемници на светите Апостоли. Партийната политика трови Православието, пречи на изпълнението на неговата мисия, отвращава новопокръстените и принуждава вярващите да слушат не словата на Христа, а шепота на сатаната. Да се мълчи за това би било престъпление, защото, ако не говорим за проблема открито, то как биха открили същността на православието, надхвърляща всяка партийност, тези, които са се отдали на духовно търсене? Как те ще могат да усетят живата реалност на истинската Църква, която е най-тесен духовен съюз на всички правилно вярващи в Христа? Друг признак на загубване силата на Православието виждаме в момента когато ръководителите на православните групи започват да играят “роли”. Причината за това е, че духовно нищожни хора подбудени от светски амбиции се стремят да заемат в Църквата позиция, предназначена за хора с по-висока духовност. В повечето случаи тези “актьори”, нямайки в действителност никакъв духовен авторитет, се принуждават да го придобиват чрез човекоугодничество. За това е говорил и св. ап. Павел, който още в първите години на християнството посочвал различието между истинските представители на Христа от човекоугодниците: “Ако бях още угаждал на човеци, не щях да бъда Христов раб.” (Гал. 1; 10).Определен вид актьорство може да се открие и у лъжепроповедниците на Православието, “богословите” на “очистеното” обновленческо Православие. Тези лъжеучители можем да срещнем не само в “либералните” кръгове, но също и сред “специалистите по Отците”, “консерваторите”, “традиционалистите”. Глашатаите на фалшивото Православие могат да дадат на човек усещането, че той накрая е разбрал Православието, но по-често от всичко те остават душата на човека недокосната.Така наречените “либерали” и “традиционалисти” са двете страни на един и същ медал. И едните и другите са обладани от съвременния критицизъм, любов към външния блясък и всезнайство и са приели Православието, за да го изследват и да правят своите “разумни” изводи, вместо да го черпят от живите му пазители. Не е достатъчен просто външен контакт с истинските пазители на Преданието, необходимо е духовно родство, любов и “единство на духа”.Колкото повече църковния лидер се старае да играе своята роля, толкова повече той очаква, че паството ще се проникне от неговата светска представа за властта и ще започне да играе ролята на безумно стадо. Това е лош пример и хората не могат да сравняват своето положение с Истината, тъй като никога не са се срещали с нея. Те не са в състояние да различат формалното пастирство от истинското Православие, водещо към спасение на душата; и затова търсят пастир не от духовни съображения, а за да станат “официално” членове на правилната църковна партия. Ако това търсене приключи с неуспех, то поради излишното внимание към “официалността” се стига дори до отчаяние от факта, че не те считат за “официално православен”.Истинското Православие е чуждо на всякакъв мъртъв формализъм. В него няма сляпо подчинение на “буквата на закона”, защото то е “дух и живот”(Иоан 6; 63). Това, което от чисто формална външна гледна точка ни се струва съвършено правилно, всъщност съвсем не е задължително да е такова на практика. Православието е единствената и пълна Истина, чистата Истина, без всякакви примеси на фалш, лъжа, зло.Всичко, което стои на пътя на Христовата Истина е идол. Затова ако човек следва указанията на църковен ръководител, които противоречат на Христовите заповеди, то този човек си е създал идол от “официалността”. В края на краищата се стига до извода, че “ако нашите водачи грешат, то всичко е загинало!” Въпреки това, не бива да считаме даден човек за безнадеждно загубен за Православието до тогава, докато той не е загубил истинското разбиране за Църквата. Портите адови няма да й надделеят, но те могат да надделеят над мнозина, които се считат за църковни стълбове, както ни показва историята на Църквата.По този начин някои християни могат да се окажат в такова положение, че да са напълно “легални”, но дълбоко чужди на Христос. Св. Отци изтълкували това - печатът на антихриста ще се полага на челото и на дясната ръка, но не едновременно, а или на челото или на ръката (Откр. 13; 16). Според св. Андрей Кесарийски, тези, у които печатът на антихриста ще бъде на челото, ще споделят идеологията на антихриста, докато тези, които ще получат печат на дясната си ръка само ще признават неговата власт, утвърждавайки, че това е допустимо, ако “си оставаш християнин в душата”. Но Дух Свети ще напусне хората, получили печата на звяра и тогава сърцата им ще се изпълнят с първия признак на гибелта – боязливостта – която бързо ще ги доведе към края.Днес съвсем официално Истината се обявява за лъжа, а лъжата за истина. И всеки е длъжен, иска или не, да вярва на всичко това въпреки всички доказателства и без основания. Ако ли не, то горко му! Този, който следва указанията на съвестта и учението на Господа, ще плати за това. И това се случва навсякъде – понякога даже в религиозна и църковна среда. Когато християнската любов изчезва, тя бива заменяна от сурогати, способни да обединяват Църквата само на външно ниво: официалност, установени норми на поведение, актьорство, човекоугодничество, политически съюзи – всички тези подмени, обединяват фалшивата църква, в която цари пустота. Най-тежко в такова време е да понесеш духовната самота. “Спасявай себе си! Блажен си, ако намериш макар и един верен сътрудник в делото на спасението: това е велик и рядък в нашето време Божи дар. Внимавай когато искаш да спасиш ближния, да не те повлече и тебе в гибелната пропаст. Това се случва ежечасно”.* Размисли на видния йерарх на Руската Православна Църква зад граница архиеп. Аверкий Таушев (+1976), поместени в книгата “Церковь перед лицо отступления”

четвъртък, 13 август 2009 г.

ОТДАНИЕ НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ


Тропар, глас 7
Преобразился еси на горе, Христе Боже, показавый учеником Твоим славу Твою, якоже можаху: да возсияет и нам грешным свет Твой присносущный, молитвами Богородицы, Светодавче, слава Тебе.



Преобразил Си се на планината, Христе Боже, като Си показал на Твоите ученици славата Си, доколкото можеха, да възсияе и над нас, грешниците, Твоята присносъща светлина с молитвите на Богородица, Светодателю, слава на Теб.

сряда, 12 август 2009 г.

НОВИНИ ОТ ГРЪЦКАТА ЦЪРКВА


Гръцките православни свещеници в САЩ (Архиепископия на Америка) са най-високо заплатените православни клирици в света, според официалните данни за заплатите им, обявени от архиепископията. Годишните им приходи достигат 170-200 хиляди долара. Към тях са включени и т.нар. benefits за участия в семинари, обучения, здравни и други социални осигуровки, разходи за жилище и автомобил и други. Техните заплати са най-големият икономически разход за местните гръцки общности. По този начин те се явяват най-скъпо платените православни клирици не само в Америка, но и в целия свят. Според таблиците за техните възнаграждения за 2009 г. свещеници със стаж от 0 до 5 години получават от 47 232 до 63 960 долара годишно. От 6 до 10 години от 63 960 до 71 280 долара. Свещениците с 15 годишен стаж получават 81 672 долара, а с 20 годишен стаж - 91 000 долара. Максималното заплащане за работа над 35 години е 115 хиляди дорала годишна заплата. В договорите на свещениците е записано, че енориите са длъжни да им осигурявят също така жилище, автомобил с тяхната поддръжка, платен отпуск от две седмици до три месеца в зависимост от статута и стажа му. Общностите са длъжни и в началото на всяка година да актуализират заплатите на свещениците в зависимост от поскъпването на живота в страната. Към споменатите в договорите условия не са включени приходите от треби, които се считат за доброволни пожертвувания на енориашите.

вторник, 11 август 2009 г.

НОВИНА ОТ ИЗРАЕЛ

За пръв път от две хиляди години насам, след разрушаването на Втория храм в Йерусалим, в Израел, в селището Мицпе Йерихон, през изтеклата седмица беше издигнат жертвеник и бяха произнесени думите на специалната молитва. Това е първият жертвеник, издигнат в Израел, след като Вторият еврейски храм е бил разрушен от император Тит през 70 г. сл. Хр. и оттогава до днес от него е останала единствено западната стена, известна като Стената на плача.
Жертвеникът в селището Мицпе Йерихон е бил съграден от камъни от Юдейската пустиня, взети от място, където не е стъпвал човешки крак. Съгласно законите на еврейската религия тези камъни са били обработени без използуването на железни инструменти и са слепени със специален материал, изработен от пясък от кратера Рамон и битум от Юдейската пустиня. Така направеното лепило издържа на високи температури, не се топи от горещината, което позволява да се поддържа постоянен огън в жертвеника съгласно заповедите на Тората.Новият жертвеник е висок 4 метра, с дължина и ширина по 6 метра и е създаден от сътрудниците на Института на храма. Този институт вече 20 години се занимава с възстановяването на свещени съдове, украшения, мебели и елементи, които трябва да бъдат използувани след построяването на Третия храм. Сред вярващите евреи в Израел съществуват и такива, които обмислят възможността за реконструкция на храма, разрушен от римляните. Институтът на храма разполага с около 70 предмета, с които да бъде украсен бъдещият Трети храм. Сред тях учените са успели да възстановят златната арфа на цар Давид, златния седмосвещник, златния жертвеник за благовония, медния умивалник, златния стол и одеждите на първосвещеника. През 2005 г. Инстиутът на храма получи неочакван подарък от тихоокеанската държава Папуа-Нова Гвинея - десет златни слитки, украшения и скъпоценни камъни, както и 10 хиляди долара, предназначени за построяването на трети храм. Директорът на института равинът Йехуда Глик заяви, че се сбъдват пророчествата от Библията, в която цели стихове са посветени на това, че чуждоземци и неевреи ще пристигнат в Обетованата земя и ще построят храма. Дарителите от Папуа-Нова Гвинея са разказали и за мечтата си да изпратят в Израел кораб с дървен материал, от който да бъде създаден Третият храм. Йерусалимският храм, според Библията, е бил построен с цел в него да бъде поставен Ковчегът на завета и е бил най-важната и свята сграда според юдаизма. Храмът и мястото, където той се е издигал, е от голямо значение за трите монотеистични религии - юдаизма, християнството и исляма. Разрушаването на храма е важен момент от юдейската традиция - от този момент юдаизмът приема практиката на открития култ, съсредоточен върху Книгата /култа в Синагогата/, а не върху жертвоприношението.

понеделник, 3 август 2009 г.

НОВА ИКОНА


Осветена бе нова икона на светите страстотерпци и новомъченици" Св.Цар Николай Романов и семейството му" първите жертви на кървавият атеистичен комунистически режим.Иконата ще бъде поставена в бъдещият храм-мемориал"Свети Новомъченици Български"

Свети страстотерпци и мъченици молете Бога за нас!

събота, 1 август 2009 г.

НОВИНИ ОТ УКРАЙНА




Близо 5000 души участваха в религиозно протестно шествие срещу посещението на патриарха на Москва и цяла Русия Кирил и в подкрепа на създаването на независима от Русия украинска православна църква. "Ако Господ ни е благословил да живеем в независимата ни държава, той ще благослови и съществуването в тази държава на единна и независима православна църква", заяви ръководителят на Киевската патриаршия Филарет, след като отслужи литургия на открито.
Демонстрантите носеха табели с надписи "Независима църква за независима държава", "Долу лапите на Москва от светите места в Украйна", "Кирил - вън от Украйна" или "Кирил е чужд за Украйна".




"Слава на Киевската патриаршия", "Слава на Киевския патриарх Филарет", скандираха свещеници и вярващи. Те преминаха в шествие от катедралата "Свети Владимир" до паметник на светеца на хълм над река Днепър.
Филарет отново разкритикува патриарх Кирил, който вчера започна 10-дневно посещение в Украйна. Московската патриаршия смята тази страна за канонична територия.
Украинските православни са разделени между църква, която се подчинява на Московската патриаршия и две дисидентски формации, една от които на Филарет, които не са признати от другите православни църкви.
"Чрез своите вярващи Кирил иска да влияе на обществото ни. Той нарича украинците моя народ, но той не е украинец. Значи не смята Украйна за независима държава", заяви Филарет на пресконференция.
Вчера патриарх Кирил отново призова всички украински православни да се обединят с Московската патриаршия и повтори несъгласието си със създаване на независима православна църква в Киев. Кирил ръководеше молитвена церемония по случай 1021 години от покръстването на славянския свят. "Не всички наши братя единоверци споделят този празник днес. Някои са извън защитната ограда на църквата, извън ценното й единство", каза Кирил.
Прозападният президент на Украйна Виктор Юшченко води кампания за признаване на Киевска патриаршия на украинската православна църква, която се отдели от Московската патриаршия през 90-те години, като легитимна независима църква, която да не се отчита пред Москва.
Юшченко е потърсил подкрепата на екуменическия Константинополски патриарх Вартоломей Първи, духовният водач на 250-те милиона православни християни в света, но не е получил ясен отговор.

неделя, 26 юли 2009 г.



Тропар, глас 3
Страстотерпче святый и целебниче Пантелеимоне, моли милостивого Бога, да прегрешений оставление подаст душам нашым.
Кондак, глас 5
Подражатель сый Милостиваго, и исцелений благодать от Него прием, страстотерпче и мучениче Христа Бога, молитвами твоими душевныя наша недуги исцели, отгоня присно борца соблазны от вопиющих верно: спаси ны, Господи.




ВЪЗЛЮБЕНИ И СКЪПИ ЗА ВСИЧКИ НИ


БЪЛГАРСКИ МЕДИЦИ,ЛЕКАРИ И РАБОТЕШИ В ЗРАВЕОПАЗВАНЕТО,




Пред прага на славния ден,в който Светата Църква отправя молитвена почит към Свети великомъченик Пантелеймон,ние отправяме молитва и за успех на всички вас скъпи братя и сестри,медици. Преуспявай те на професионалното поприще,защото всички ние чрез вашата помощ прославяме още по крепко Бог подател на всички земни блага!


Желаем здраве ,благопреуспяване на всички вас,за благото на една Силна България!


вторник, 14 юли 2009 г.


Изтича поредната година от безкръвния геноцид към Православието в Република България!

неделя, 5 юли 2009 г.

БЛАГОСЛОВ ЗА БЪЛГАРИЯ



Днес българското общество е отново в очакване! Днес хората са вперили очи на надеждата към новото начало! Днес всички очакват онова,което в последните години липсваше! Справедливост,възмездие,истина! И в утрото на този нов ден,ние православните християни трябва да направим едно- ДА СЕ ПОМОЛИМ!


Ние Високопреосвещеният Митрополит + ДАНИИЛ,благославяме верните на Истинната Българска Православна Църква!


Онези наши близки до сърцето хора,които защитаваха демократичните ценности,с цената на много лишения,охулвания,мъка!


Ще поздравя Демократите за една Силна България с ангелските слова : " РАДВАЙТЕ СЕ"!


Ала и трябва да кажем: България очаква отново от Вас да бъдете в полза на самата нея,на хората и ,за напредък и благоденствие на всички!


Призовавам над Вас божието благословение !


ДЕРЗАЙТЕ! БОГ ДА БЛАГОСЛОВИ ДЕЛАТА НА ВСИЧКИ ВАС!




сряда, 1 юли 2009 г.


До Кмета
На Община Пловдив
Община Пловдив
Гр.Пловдив
Г-н Славчо Атанасов



До Главния Архитект
На Община Пловдив
Г-н Румен Русев





П И Т А Н Е



УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КМЕТЕ,

С настоящото питане Висшия Църковен Съвет чрез Административния Църковен съвет прави следното официално питане към управляваната от Вас Община.
След една дълга( 6 месечна) комична сага,в която поверената Ви за управление Община показва чрез писменните документи на някои от Вашите подопечни заместници че не уважава по никакъв начин законно съществуващите в Република Бългалия вероизповедания,като използва изрази които целят да унижат вярата и желанието на голямо количество хора в страната,които се намират под спасителния омофор на Светата Истинно Православна Църква,с писмо изх.№ 9200 13879(6) най-после отговори по един доста странен начин,който буди недоумение и въпроси?
С протокол № 21 от 03.06.2009 год.( който прилагаме) на Експертен съвет по Устройство на територията е изразено становище,което бе получено на 22.06.2009 год.,видно от пощенското клеймо.В същия ден по „случайното” стечение на обстоятелствата във публикация на местен ежедневник( в.”Марица”брой 143/5905/ на 2 вътрешна страница) се появи една достатъчно навреме излязла информационна статия,която е повод за това наше питане.
В становището на Експертния съвет в т.1,изришно се казва,цитираме:” ...а към настоящия момент няма предвидени УПИ с отреждане за религиозни храмове.”край на цитата.
В същия момент в упоменатото информационно каре на местния ежедневник четем: „ .......Пет нови параклиса ще има в най-скоро време в ЖК Тракия....”

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КМЕТЕ,
Това странно съвпадение на факти ни кара да направим към Вас, следните няколко питания:

1. Отговаря ли на истината становището на Експертния съвет,по изразената позиция в Протокол № 21/ 03.06.2009 год.,както и в частност изразеното становище в трите точки? Бихме желали да получим подробен отговор!
2 . Отговаря ли на истината твърдението на местния ежедневник,а именно давала ли е Община Пловдив разрешение на друго равноправно пред законите на Република България вероизповедание,за изграждане на ц.:”пет параклиса”?
3. Толерира ли Община Пловдив определени вероизповедания,като им осигурява бързо административно обслужване,както и привилегии относно получаване на дарения от същата,възможност за изграждане на други молитвени домове(храмове).

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КМЕТЕ,

Това питаме,напомняйки Ви,че държавните и светски институции не би следвало да толерират едни спрямо други вероизповедания,още повече че същите са с един и същи правен режим спрямо държавното законодателство.Толериране на едни спрямо други може да бъде квалифицирано като религиозна дискриминация.Напомняме Ви че България от 05.06.2009 година е окончателно осъдена от ЕСПЧ,а Истинно Православната Църква е част от това справедливо дело и неговото решение.

Бихме искали да получим отговор на питането,в седем дневен срок от получаване му.Преди да бъдат предприети последващи действия от страна на Истинно Православната Църква,съобразно действащото законодателство и европейско такова,както и медийната разгласа!

Бихме искали в края да споделим с Вас следното:
Исканията които вече шести месец отправяме към Вас,като кмет на Община Пловдив,за поставяне на павилион за продажба на църковни стоки пред входа на гробищен парк,”Северен”,предоставяне на параклис „Свети Георги”- кв.”Гагарин” ,и искане за изграждане на малък храм в ЖК.”Тракия” ни кара да мислим че това не са невъзможни или незаконни действия на Общината,а едно странно поведение целящо поставяне в привилигировано положение на отделни религиозни общности,спрямо други.Надяваме се че Вие като човек,който заявяваше че е „Кмет на всички пловдивчани” не мислите така,а бихте съдействали за разрешаване на тези искания.



Очакваме писменният Ви отговор в посоченият от нас срок!




Председател на Административния
Църковен Съвет





Филипополска катедра
30ц.к/ 13 гр.к.,юни.2009 от Р.Х.
( Събор Апостолски )
Гр.Пловдив

понеделник, 22 юни 2009 г.

ДО ВСИЧКИ ВЕРНИ НА ИСТИНСКОТО ПРАВОСЛАВИЕ



Как да се оправим в лабиринтите на историческите смущения, не устройства и разделенията в гонението на Истинската Църква в България в 20-ти век? Как в мрежата от канонични, неканонични и повече или по-малко антиканонични действия да се намери Истината? Как ние, отделените в пространството и времето можем да разберем къде и кой е бил Църквата в тъмнината на това кърваво полесражение, където всички са носили униформата на една и съща армия, всички са се съсичали един друг и всички са възкликвали “С нас е Бог”?Във военното изкуство, за да се прави различие съществува само един способ – това е знамето. Знамето в тази, както и във всяка духовна война, война с лъжата, е била истината.Войната започнала, когато Адам в Едем е приел лъжата като истина и повярвайки и (“Бог не иска вие да бъдете като богове, яжте спокойно, няма да умрете”), е похулил Твореца. Чрез Адам в света е влезнала лъжата и го е завладяла дотам, че Самия Бог Истина в плът е трябвало да дойде в света, за да я погуби. И днес, докато продължават последните битки преди възцаряването на синът на лъжата принципът е същия – чрез приемането на лъжата, вярата в нея или даже само съгласяването с нея се приема смъртта. Чрез приемането на истината се приема Благия Бог, единствения, Който може да ни освободи от смъртта. Няма смърт без лъжа и няма Живот без Истина.Господ иска всички “да са едно” с Него. Къде е това –едно?Мястото, където Той събира всички в едно е истината. И това се явява единственото място, където се служи на Бога – съгласно със Словото Му: “Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат тези, които Му се покланят” (Йоан 4,23).И сатаната като подражател на Бога иска всички да бъдат едно. С него, без Бога, извън истината. Където и да е, но извън истината. И който от там служи на Бога, независимо от това колко “искренно” го прави той служи на този, който не е Бога на Истината.Самата същност на Борбата за Православие днес е свързана с откриване на Истинската Църква, на истинските Архиереи. И тяхното разграничаване от тези епископи, които имат образ на благочестие (Православие), но вътрешно са се отрекли от него. А какво е силата на благочестието ако не Истината? Който е отстъпил от истината се е отрекъл от Православието.Имало ли е в България истинни, тези, за които Писанието говори, че “во устех их не обретеся лест” (в устата им няма лъжа) (Откр. 14,5)?
Има ! Малко,единици,които плащат с живота си за това да има Истинска Православна Църква! Днес те са гонени,не им се разрешава да изградят свои храмове! Не им се дава възможност да съществуват! Гонени,дискриминирани,преследвани от гражданската власт на тази уж демократична Държава! Държава в която се говори благонравно за религиозна свобода,но онези които не са от Държавния ( Лъже) православен Синод се преследват!


Господи Иисусе Христе не оставай да погине Истинската Църква!

петък, 12 юни 2009 г.




До Кмета
На Район „Тракия”
Г-н Гиньо Матев
Община Пловдив



УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КМЕТЕ,

Дълбоко огорчени от пасивното отношение и мълчание на Община Пловдив,относно Наше искане за предоставяне място за строеж на малък храм, към същата се обръщаме към Вас за следното:

Оказва се че в Република България е далече времето в което една светска държава,член на Европейския съюз, ще прилага своето законодателство „ЕДНАКВО”към всички религиозни и регистрирани вероизповедания в страната.Слава Богу,че в обществото на Европейските народи,има различно третиране по въпроса за религиозният избор и религиозната свобода,която е част от правата на човека.Толерирането на „ЕДНИ” спрямо всички останали религиозни общности и Църкви в Република България ни накара да потърсим правна защита,а и да огласим пред целия Европейски съюз начина по който се третира правото на човека,и в частност на религиозните права.Напомняме Ви че на 05.06.2009 год. ЕСПЧ отхвърли жалбата на Р България,което означава че се потвърдиха решенията на Съда,а именно че в Р България има различни Църкви на православното изповедание,и че вероизповеданието „БПЦ” не представлява единствено православния ареал.

Светата Истинно Православна Църква е част от едно „отрязано дърво”,изпитала на плещите си държавния произвол от 2004 год.И за това Европейският съд по правата на човека се произнесе именно че са нарушени всички закони,международни спогодби и конвенции подписани от Република България.
Светата Истинно Православна Църква е надлежно регистрирана през 2008 год. от СГС което недвусмислено означава едно- признато е правото ни на съществуване.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КМЕТЕ,
Отправяме към Вас искане за следното:
Искаме да ни бъде отредено място до паметника на убитите след 09.септември 1944 год.- парк,или друго подходящо място където да извършим литургия на открито,а именно 4 неделни дни в месеца,в часове от 10.00- 13.00 часа.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КМЕТЕ,
Желаем на Вас и целият Ви екип,здраве,мъдрост, за полза на всички живеещи в управляваната от Вас Община।




четвъртък, 28 май 2009 г.



В мигове като този думите нямат никаква стойност.Те са празни думи.В тишината на безмълвните мигове нека се молим,за душите на загиналите.Да се молим за техните семейства,деца,близки.И да бъдем с тях в мислите си през този ден!


Нека кажем: Упокой Господи душите им,и направи вечна да бъде тяхната памет!




Архиерейския синод на Истинно Православната Църква изказва съболезнование, за безмерната загуба на семействата и близките на загиналите българи и българки в злощастния инцидент станал на 28.05.2009год. ( Възнесение Господне).


Архиерейския синод е съпричастен с националния траур и призовава всички религиозни общности,вероизповедания да отправят молитва за душите на покойните.




събота, 23 май 2009 г.

КЪМ ВСИЧКИ



Скръбни в Христа братя и сестри,възлюбени чеда,синове и дъщери на Майка България!

Изживяваме трудни дни!Дни на скръб,объркване и духовна съблазън!Но дерзайте Господ е с Нас! Ние съвременните истински православни християни знаем: Историята на християнството не е идилия,тя е драма!
Гоненията на християнството започват с раждането на Иисус Христос(Мат.2:16)и не са приключили до днес.Срещу него се опълчва цялата езическа мисъл,различните философски течения,атеизма и неговите тъждественост материализма,псевдо духовността.Срещу християнството са се изправят царе и управници,цели формации и групи,цели страни.Борбата срещу християнството приема различни форми.Използват се всевъзможни средства и тя се разгаря с различна сила през различните времена и ситуации.През първите три века от своето възникване християнството няма никакво признание от света на земния човек.Тогава открито се заявява :” Християнството и християните са извън законите на държавата.Те нямат право да съществуват”.Християните се горят на клади.Хвърлят се на зверовете в цирковете.Набиват се на колове.Разпъват се на кръстове.Хвърлят се в тъмница.Подлагат се на всевъзможни мъки и мъчения,изобретявани от хора мизантропи,садисти.Християните са безправни,потискани,угнетени,винаги в опасност и несигурност.Много от всички споменати прийоми се прилагат и използват тук и там по време на многовековното християнство,включително и понастоящем.Гоненията с всички възможни средства на християнството и на християните имат все едни и същи цели-задушаването,изкореняването,изчезването и изтреблението на истинното християнството.Но християнството не отмира,християните не намаляват независимо какво е времето,а постоянно се увеличават,колкото и невероятно да звучи това в ушите на когото и да било.Отмирането и изкореняването на християнството на земята е илюзия.
Пролятата кръв,понесените изпитания и страдания прерастват в здраво семе.От една капка кръв,от една мъка,като едно ново житно зърно се раждат повече нови християни,нови герои на вярата,нови факли на истината,вестители на правдата,разпространители на Евангелието.Християнските истини,принципи се ползват пряко и открито или нелоялно и косвено като компас в открито море,като фар в тъмна нощ по цялото лице на земята и в наши дни.
ВЪЗЛЮБЕНИ ,
Тези дни станахме безпрецедентни и неми свидетели на дела,които всяха смут в душата на всички нас,верни,клир.И в мълчанието и пустотата на мислите ни се питаме: „ Господи защо днес един малък храм-символ на вярата стана „камък за препъване на мнозина”?
ВЪЗЛЮБЕНИ ,

Зная че е смутено сърцето Ви,защото в официални медии ни хулеха наричайки ни по начин по който целяха унижението ни,но слава на Милостивия Бог,разумът ни помогна,вярата ни победи,а молитвата ни е отправена към хулителите ни.
На Вас възлюбени ще напомня словата Господни:” Ако Мене гониха,и вас ще гонят,ако Моето слово спазиха и вашето ще спазят.Ще ви изгонят от синагогите,настъпва дори време,когато всякой,който ви убие,ще мисли че принася Бого служба.И тъй ще постъпят с вас,защото не познаха нито Отца,нито Мене.Истина,истина ви казвам,че вие ще се разплачете и разридаете,а светът ще се възрадва,вие ще бъдете наскърбени,но скръбта ви ще се превърне в радост.В света скърби ще имате,но дерзайте:Аз победих света”.
Днес в една правова,светска държава е недопустимо ние вярващите да натрапваме нашата вяра,така че да бъдем забелязани.Ние Истинно Православната Църква нямаме право да превръщаме вярата си в средство на натиск,да се държим в света духовно надменни,като че ли спасението на душите принадлежи само на нас! За да ни познае света,трябва да обичаме света в който живеем всички! И да научим света на Нашата вяра с любов и търпение!
Възлюбени! Сега трябва да се молим,за вярващите,за невярващите,но най- вече за онези които днес ни хулят! За тях трябва да бъде молитвата ни,и любовта ни! Защото не им ли дадем Нашата любов и молитва,то ние се уподобяваме на злото срещу което Истинно Православната Църква се бори в своето спасително дело.
Днес призоваваме помощта на светите новомъченици пострадали за вярата,за православието,за истинната Църква,да бдят над нас и молят Бог за нас в тези трудни дни!
Простете! И нека всички се молим за тях!




четвъртък, 14 май 2009 г.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА СВЕТАТА МИТРОПОЛИЯ

До медиите,обществеността и православните християни в Република България!

Поради зачестилите спекулации в последните няколко дни в медиите на гр.Пловдив,Светата Южнобългарска Митрополия прави следното изявление:

От изявленията на г-н Матев-кмет на жилищен район"Тракия"гр.Пловдив, в репортаж от 12.05.2009 год."... че е насрочена проверка в храм "Св.вмчнк Георги Победоносец" в Ж.К. " Тракия",относно т.н. само настаняване..." то Св.Митрополия изразява следното: До този момент в храма не е извършвано никакво чинопоследование,както Св.Божествена Литургия,така и треби и св.тайнства! Св.Митрополия не е назначила до този момент свещеник на редовна енорийска длъжност,защото въпросният храм не е нейна собственост.Всички богослужения са извършени от свещеник на БПЦ. Свещенослужители подчинени на Св.Южнобългарска Митрополия,могат да служат само храм собственост на Истинно-Православната Църква".

В част от журналистическите материали се коментира че ц:" .......храма се предава на структура разновидност на християнската вяра....."

Светата Митрополия остро реагира на следното и заявява:

Истинно Православна Църква е част от Единната Свята Вселенска и Апостолска Църква.Тя е православна, самостоятелна Църква изповядваща Вселенското Православие,водеща се от каноните на Св.Апостоли,Светите Отци и Св.Вселенски Събори! Истинно-Православната Църква е призната и е в общение с всички Истинни Православни Църкви,както и с определени Автокефалии,от които получава свето миро!Истинно Православната Църква не е "разколническа структура",защото не общува по никакъв начин с вероизповеданието"БПЦ",и не претендира за нейното име или собственост. Истинно Православната Църква,споделя решението на Светата Вселенска Патриаршия относно това че всички Църкви са равнопоставени пред Бог и Светия Вселенски престол.Истинно Православната Църква приема за основа гражданските закони на Европейският съюз,Република България,както и уважава всички религиозни вероизповедания,и приема решението и свободата на избор на всеки човек.Истинно Православната Църква не може да бъде наречена " разновидност на религиозно учение" или " екзотичен прийом". Истинно Православната Църква призовава молитвената помощ на всички божии угодници,мъченици,ново мъченици, и моли чрез тях благословение и напредък за целия български народ.

Истинно Православната Църква очаква помощ в рамките на закона,за да бъде защитено нейното право,за което е призвана от Бог на земята!

Истинно Православната Църква ще използва всички правни възможности,като сезира Комисията за дискриминация,както и ще потърси правно основание за всяка неправилна квалификация,която цели манипулиране на общественото мнение,и не запазва религиозният мир и толерантност!