ОТКРИТО ПИСМО

Изх.№ 00021-ВЦС-3-Д
26.03.2012г.

Филипополска Света Митрополия
Град Пловдив
ИПБЦ



До Европейските и Български държавни институции





УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Висшият Църковен съвет на Истинно Православна Българска Църква след като се сблъска с ужасяващи клевети в
българската преса и Интернет пространство,потъпкващи верските и човешки права
отправя към Вас сленото възражение:
Конституцията на Р България е основен закон на страната.Нейните разпоредби са задължителни и безусловно
валидни за всички граждани на страната.В същата тази конституция са фиксирани
основните права на всеки гражданин на Републиката,както и гаранция за тяхното
опазване.Именно за това законодателя още в преамбюла на същата е заявил:” като
обявяваме верността си към общо човешките
ценности:свобода,мир,хуманизъм,равенство,справедливост,търпимост,като издигаме
във върховен принцип правата на личността,нейното достойнство и
сигурност:прогласяваме своята решимост да създадем демократична,правова и
социална държава,за което приемаме тази конституция”.(к.ц)
В конституцията на Р България са уредени въпросите свързани със свободата на
съвестта,мисълта,вероизповедание:
„Свободата на съвестта,свободата на мисълта и избора на вероизповедание и
на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними.Държавата съдейства за
подържане на търпимост и уважение между вярващите от различните
вероизповедания,както и между вярващи и невярващи.(чл.37.т.1)
Това са ненакърними права на всички живеещи на територията на Р България както и на гражданите намиращи се извън нея.Тези основни конституционни права поставят в абсолютно право всеки да избере своята религиозна принадлежност,религиозна институция която са обслужва неговите религиозни потребности и да ръководи неговият духовен и религиозен живот,без това да накърнява другите му права и граждански задължения.
През 2002 година Народното Събрание на Р България прие нов закон за вероизповеданията.Новият закон замени стария,който се явяваше неприложим в новите условия на демокрация.Старият закон носеше белезите на тоталитарната държава,както и на социалистическото законодателство.
В Закона за Вероизповеданията(2002 г.) се поставиха основните норми на взаимодействие като правото на вероизповедание,така и взаимодействие между държавата и вероизповеданията.В същият закон законодателя ясно е дефинирал: Чл.2(1).Правото на вероизповедание е основно,абсолютно,субективно,лично и ненакърнимо.(2).Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения,както и да избира,променя и изповядва-съответно практикува- свободно своето вероизповедание,индивидуално или колективно,публично или частно,чрез богослужение,обучение,обреди и ритуали.Чл.4.(1).Вероизповеданията са свободни и равноправни.Религиозните институции са отделени от държавата.(3).Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване правото на
вероизповедание,както съдейства за подържане на търпимост и уважение между
вярващите от различните вероизповедания,както
между вярващи и невярващи.(4).Не се допуска дискриминация на верска
основа.(5).Верското убеждение може да се изразява чрез осъществяване на
съответните богослужения,ритуали и обичаи.
Именно по този начин съществуват всички вероизповедания регистирани по
смисъла на този закон,и никое от тях не може да се постави в привилигировано
отношение,като същите следва да упражняват своята дейност свободно.
Нашето законодателство е в синхрон със всички европейски закони и норми,както и конвенции и харти,които трябва да напомним са подписани от нашата страна и същата е задължена за тяхното спазване.
Тук е момента да напомним осъдително то решение на Съда по правата на човека
в Страсбург,осъдил българската държава и постановил,че християните от
православни вероизповедания могат да избират своите духовни
ръководства,особенно когато имат и еклесиологически различия.
Именно според закона за Вероизповеданията е регистирана и Истинно Православната Българска Църква Булстат .......................,която е част от всички вероизповедания легитимирани от
настоящия и цитиран по горе закон.Използвайки своето от закона фиксирано право
ние се обръщаме към Вас като ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА .............,обезпокоени и оскърбени от грубото погазване на
нашите верски права,внушени в обществото от медии,което е грубо погазване на
човешките ни права.
В ....................................се появи статия от
дата .........................,2012 го.( с заглавие”...........................................................”).
Тази статия е пълна и открита гавра със вярата на тези хора които за поискали именно чрез Истинно Православната Българска Църква да изповядват своята вяра,и това вероизповедание да ги представлява.Статията няма конкретен автор,упоменат е редакционен екип като автор,което показва че цялата ........................ медия носи отговорност за тази статия с огромен дескриминационнен характер и дискриминационни внушения на религиозна основа.Още от самото начало на статията се внушава на читателя дикриманационнен момент с употребата на заглавното изречение „ обяви”, даденото
словосъчетание”скандал тресе православната църква” което се намира в изречение
№ 2 на същата статия.
Истинно Православната Българска Църква е самостоятелно вероизповедание,имащо свой Устав по който изгражда своя собствен вътрешен живот.Ние не се вмешаваме в дейността на никое от другите регистрирани в страната вероизповедания,както от християнски,така и нехристиянски характер.Ние заявяваме официално че не общуваме с никое друго православно изповедание,официално регистрирано според законите на Р България,както и нямаме никакво отношение към вътрешният живот на
тези регистрирани вероизповедания,включително от православно-религиозна
система.
Това внушение от тази електронна медия със това изречение създава изкуствен
конфликт и религиозно напрежение,и ние остро реагираме на това,като
дискриминационен текст.Квалификации като ,”духовни врагове”и др.,са не само
обида към нас като вярващи, но накърняват нашите човешки права,като граждани на
Р България.В изречение № 4 от същата статия се употребява обидна квалификация
„Схизматична старостилна Църква в Пловдив”.На какво основание авторите си
позволяват тази обидна и дискриминационна квалификация?Истинно Православната
Българска Църква е собственно вероизповедание в рамките на конституцията и
законите на Р България,има свой Устав в който са записани верските
убеждения.Автора внушава че това е не самостоятелно вероизповедание а незнайно
какво.На какво основание е употребена думата „схизматична” знае ли автора какво
представлява това и има ли документи които показват това? Считаме че това е
грубо нарушение на нашите верови права,правата на нашите вярваши,грубо погазване
на човешките права,като с това се внушават отново неправилни твърдения.Поставят
се определения като „разколници””схизматици”,на какво законово основание се
прави това?Кой е органа в държавата който е квалифицирал вярващите ни,като
такива,както и самите нас?Остро се противопоставяме и квалифицираме това като
грубо нарушение на нашите верски и човешки права.
Истинно Православната Българска Църква има свой устав и според същия ВЦС е управляващ вероизповеданието.Същото има свой Председател.Къде автора е видял в нашият устав титул,и къде е прочел че
председателя на ВЦС се титулува „патриарх”? Ние никога не сме имали,нямаме в нашите уставни документи подобен титул,ние
не признаваме подобен титул според нашето верско учение,което е част от
цялостната ни вяра.Поради тази причина считаме че тези внушения и заявления от
тази медия са не само погазване на прават ни като вярващи,както и обида,но и
това е опит тази медия да създаде изкуствен религиозен конфликт.Ние остро се
противопоставяме на това,като заявяваме че наше желани е всички вероизповедания
в Р България да живеят и развиват своята дейност свободно,мирно,като добри
граждани на Р България и Европейския съюз.
Автора на статията говори и употребява понятието „чужда канонична територия”,учудени сме на какво основание се създава това
внушение?Това е понятие което е валидно само и единствено в отношение на
каноничното право,което за съвременната светска държава и законодателство е
неприложимо.То може да се употреби само и единствено в контекст на това когато
две вероизповедания имат общение по между си,и в последващ момент едното се вмешава в административната и уставна
дейност на другото.ИПБЦ има свой устав,в който е фиксиран титул който носи
Председателя на ВЦС.Вероизповеданието е независимо от други вероизповедания,не
общува с никое друго,зачита правото на всички регистрирани религиозни общности
от Р България, да извършват свободно и спокойно своята дейност.Остро реагираме против
тези внушения,като считаме че това е грубо погазване на религиозните ни права и
човешки такива.Употребяват се понятия като „настъпва в цялата страна””конкурира”.
Това е грубо внушение и манипулиране на общестевното мнение.Вероизповеданието ни има общност която единствено изповядва
своята вяра,като се старае да помогне в зависимост от своите възможности за по
добър морал сред своите вяращи които са част от българското гражданско общество,да даде духовна утеха и свободно изповядване на своята доктринална вяра на своите вярващи,която има своята особенност.Остро реагираме на това,считайки че това представлява грубо
дескриминационно отношение на нашите верски и човешки права.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Осветляваме тези обстоятелства пред Вас,като
декларираме че ще ги направим достояние както на Европейския
парламент,правозащитни международни организации.
Обръща ме се към Вас за запознаване и
съдействие от Ваша страна в рамките на законите, които са общовалидни за всички
ни.
Декларираме че ще защитим своите права
пред българският съд,защото считаме че са нарушени човешките ни права,нанесени
са морални вреди,и всичко това е облечено в религиозно –дискриминационна форма.

Желаем здраве,благопреуспяване и сили за изграждане на истинско демократично,европейско общество в Република България,нашата
скъпа Родина!



Висш Църковен Съвет
Истинно Православна Българска Църква

ОФИЦИАЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ

„ ЗА КАЛЕНДАРА И ЗА ЕЗИКА”

Ние сме призвани да съхраним традициите в Православното Богослужение.За това ще
съблюдаваме всички канони,постановления и светоотчески предания на Светата
Църква.
Приемаме календарния църковен стил който се използва в България.
Ние одобряваме тази традиция, и не искаме да разделяме вярващият народ по календарен принцип.

Ние Благославяме,Богослужението да се извършва по двата календарни стила,всеки там където се явява като традиционен за извършване на Богослужение.

Ние приемаме такава позиция и в отношението си към езика на Богослужението.



ИСТИННО ПРАВОСЛАВНА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА