ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИЯ!

Във вековете на нашата многострадална история, като държава и народ,имаме светли мигове като настоящият с който, и чрез който, се гордеем, че сме наследници и съвременици на един народ с достойнство,чест и велика история!

Висшият Църковен съвет на Истинно Православната Българска Църква честити на всички българи където и да се намират те, денят на българската независимост,от който отминават 104 години.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИЯ!

 

БЛАГОСЛОВ В ПЪРВИЯТ УЧЕБЕН ДЕН ЗА ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ

Всеки от нас помни този ден! Денят в който за първи път се прекрачва прага на училищната врата.И всеки от нас помни трепета с който в ранното утро,хванат за ръка от своите родители,всеки един от нас е преминал този прекрасен път.
Пътя към училище.
Именно там в училището,всеки от нас израстна през годините на своето образование,за да се превърне в завършен,образован човек.Там узнахме какво означават думите - родина,език,история,народ,обич.
Днес 16.септември.2012 год,отново сме пред прага на училищните двери,за да изпратим нашите деца да се учат.И да научат думите които ние като че ли позабравяме в годините на живота си.
Поверяваме децата на България на нашите  учители,за да ги научат на онова което иде от древността ни, и с което толкова много се гордеем- нашето четмо и писмо.
Молим Бог в утрото на този ден да бди над тях,най-малките,които за първи път влизат в класната стая,а и за онези които през тази година ще се сбогуват с училището,защото завършват обучението си, да ги просветли за да придобият не просто знания,а да придобият великото познание,за да станат достойни хора и добри граждани на България.
Висшият Църковен съвет на Истинно Православната Българска Църква честити на всички български деца,всички български учители,всички български семейства първият учебен ден.
Желае на всички здраве,мъдрост и постоянство в усвояване на знанията,и поверява всички български деца на молитвената закрила на Светите равноапостолни Методий и Кирил и на Пречистата Божия Майка.
ЧЕСТИТ ПЪРВИ УЧЕБЕН ДЕН СКЪПИ БЪЛГАРСКИ ДЕЦА!

ЦЪРКОВНИЯТ КАЛЕНДАР ЗА 2013

Висшият Църковен Съвет на Истинно Православна Българска Църква съобщава на своите верни че от 1 септември 2012 година,новият Църковен календар е вече в граждански оборот.

ОТСИЧАНЕ ГЛАВАТА НА СВЕТИЯТ ГОСПОДЕН ПРЕДТЕЧА И КРЪСТИТЕЛ ИОАН

    

     Днес 11.септември.2012 год от Р.Х.,Светат Православна Църква неизменила на Свето-отческият(юлиански) календар спомня един велик и тъжен миг - Отсичане Светат глава на Светия  Предтеча и Кръстител Господен Иоан.
     В съзнанията ни изплува уродливото човешко желание,произнесено чрез устата на Иродиада:      - Искам главата на Иоана!

     И замлъкваме молитвено пред мига в който живота на Великия Пророк и Кръститл бе отнет.
      За да заживее Той след този миг във вечността на Христовата Църква в пълнота.
     Днес взирайки се в светите икони,виждайки отрязаната Иоанова глава,напомняме на себе си: Не се превръщай човече в Иродиада,не пожелавай безумни неща.Не бъди унищожител на собственото си битие.Моли се!   И в молитвата мълви:

СВЕТИ ИОАНЕ ГОСПОДЕН ПРЕДТЕЧЕ И КРЪСТИТЕЛЮ ХРИСТОВ МОЛИ БОГА ЗА НАШИТЕ ДУШИ!

 

ДА СИ СПОМНИМ

Днес 28 август 2012 год. си спомняме  за успението на последния български цар- Борис III Обединител.Наречен така от целият български многострадален народ.
Цар Борис бе една от последните  велики фигури в нашата раздирана от противоречия и фалшивикации история.Той бе обичан от всички,защото обичаше и милееше за България.
Бе оплакан от целият български народ.И бе погребат в храма на Рилската обител.
И дори мъртъв той продължи да бъде заплаха.Комунистическите метежници извадиха тялото на мъртвия последен български цар,за да прекъснат нишката на народната памет.Не успяха.Дори и без гроб - Негово Величество О,Бозе почившия Цар на българите Борис III е почитан и не е забравен,защото бе погребан в сърцето на всеки родолюбив българин,а от там няма сила която да го извади.
Почивай в мир Царю,и прости на онези след теб които опетниха идеята за възраждане на българската корона.Моли се пред престола на Бог за България.

 

 

ВЪЗХВАЛЯМЕ ТВОЕТО СЛАВНО УСПЕНИЕ БОЖИЯ МАЙКО

 

 

 

Днес отправяме молитви пред тебе Божия Майко,за нас,за семействата ни,за Истинно Православната Църква,за всички и за всичко!

ПРЕСВЕТАЯ ВЛАДИЧИЦЕ БОГОРОДИЦЕ МОЛИ БОГА ЗА НАС!

28 август-УСПЕНИЕ НА СЛАВНАТА И ПРЕЧИСТА ВЛАДИЧИЦА НАША БОГОРОДИЦА И ПРИСНОДЕВА МАРИЯ

 

 

Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото и тяло.

Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.

Животът й можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.

Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци ограждат дома й. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение.

Апостолите, виждайки се един друг се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите: "Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята." Тя им отговорила: "Мир вам братя, избрани от Господа." По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.

И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.

"И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот" - Филарет - Митрополит Московски.

С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани".

Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение.

Преданието свидетелства за много чудесни събития, съпровождащи погребението на Пресветата Богородица. Едно от тях се случило с иудейския свещеник Атоний. Той си пробил път до мястото на шествието и, бидейки силен физически, се хвърлил да събори одъра с думите: "Ето каква почест въздават на тялото, родило лъстивеца, който поруга закона на нашите отци". Но, едва допрял ръцете си до одъра, те били отсечени до лактите с невеществения меч на справедливото Божие възмездие. Откъснатите части останали залепени за одъра, а самият Атоний се хвърлил на земята с вик: "Горко ми!" Ужасен, той се покаял за деянието си и светите апостоли, като чули неговата гласна изповед и видели искреното му покаяние, духовно се зарадвали. Свети Петър му заповядал да отправи усърдна молитва към Пресветата Дева и да допре остатъка от ръцете си към частите, които висели на одъра. Тогава ръцете зараснали и се излекували. Атоний паднал пред одъра и на колене възнасял хвала на Св. Богородица и Нейния син.

Когато шествието достигнало Гетсимания, сред плач и стенания, се извършила последната раздяла с пречистото тяло; привечер светите Апостоли го положили в гроб и закрили входа с голям камък. Те не се отделили три дни от мястото на погребението, извършвайки непрестанни молитви и псалмопения. През цялото това време във въздуха се носело ангелско пеене в прослава на Пренепорочната Дева.



На същия този апостол Тома, който със своето съмнение допринесъл за по-голямата достоверност славната истина за Христовото възкресение било съдено да послужи за провъзгласяване на възкресението на Пресвета Богородица. По премъдрия Божи промисъл, апостол Тома не присъствал на успението и погребението на Божията Майка. Пристигнал в Гетсимания на третия ден, този съмняващ се Христов ученик с вопъл и отчаяние се хвърлил пред гробната пещера и дълбоко съжалил, че не се е удостоил с последното благословение на Божията Майка и не се е простил с Нея.

Апостолите в сърдечната си жалост към него решили да отворят пещерата, за да се утеши той, като се поклони на светите останки на Приснодевата. Голямо било удивлението им, когато видели, че там не било Пречистото тяло на Богородица, а лежали само погребалните й пелени, от които се разнасяло чудно благоухание.

Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.

"Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево - проглася Светата Църква - съчетала девството с Рождеството и смъртта със живота. Останала дева след раждането и жива след смъртта, Ти Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие".

Тя заспа за малко, за да се пробуди в същия миг за вечно-блажения живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно жилище. Тя заспа след тежкото бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и "се представи на Живота" т.е. на Източника на живота, като Негова майка, която с молитвите Си избавя от смърт земните души и със Своето успение вселява в душите им живо предусещане на вечния живот.

Из "Сказание о земной жизни Пресвятой Богородицы"

ВЕЧНА ПАМЕТ НА ГЕРОИТЕ!

В този ден- денят на Св.Пророк Илия(Илинден)като го назова българският народ,ние спомняме началото на една кървава епопея.Началото на едно велико,осветено от мъки и сълзи желание - желанието за СВОБОДА.Желание на мъже,жени,деца,просветени и неуки.Общо желание.

Днес държим в ръце свещица за спомен,и взирайки се в пламъчето виждаме образите на хилядите недочакали свободата на Македония,свободата на Одрин,свободата на Беломорска Тракия.

Хиляди лица,приети от Бог,но забравени от своя народ! За жалост!
Някой преди години бе казал: Където и да стъпваме по нашата земя,отдолу всичко е български гробове.
Да! И ще добавя,отдолу всичко е ЗАБРАВЕНА българска история! Докога!Защо!
Това са въпроси на които нямаме отговор,или по-точно ни е срам да даваме отговор!
А те умряха за да можем ние да живеем СВОБОДНИ! Всъщност свободни ли сме днес?

Спомняме си днес за тях,неизрастналите деца,не остарелите мъже и жени,непогребани те старци,които положиха себе си в олтара на българското желание за СВОБОДА и ДОСТОЕН ЖИВОТ за да има днес БЪЛГАРИЯ!
ВЕЧЕН СПОМЕН ЗА ТЯХ!

ДЕНЯТ НА СВЕТИ ПРОРОК ИЛИЯ

Свети пророк Илия (3 Цар. 16:29; гл. 17-19) живял през времето на израилския цар Ахав. Родил се в Галаадския град Тезвия [традиционно отъждествяван с местност на 13 километра северно от р. Явок, бел. ред.], поради което в Библията се нарича "Тезвитянин". Произлизал от свещеническото Аароново племе.
Запазило се предание, че бащата на Илия имал за сина си странно видение. Той видял, че благообразни мъже беседват с детето, повиват го с огън и го кърмят с огнен пламък. Разтревожен, бащата разказал за това видение на свещениците. Един от тях му казал: "Не бой се от видението! На детето ще почива Божията благодат; словото му ще бъде като огън, силно и действено; животът му – угоден Богу; и ще съди той Израиля с меч и огън. Името Илия значи крепост Господня."

Забравяйки безбройните благодеяния на Господа, израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостоен бил Ахав и жена му Иезавел. Те построили в Самария капище на езическия бог Ваал, като преследвали и избивали пророците и верните служители на Господа. Изпълнен с Дух Божий, Илия дошъл при нечестивия цар и му казал: "Заради греховете ти от днес няма да има дъжд, ни роса, докато не помоля Господа за това!"

Вместо да се разкаят, Ахав и жена му искали да убият Илия. Но Господ спасил пророка от ръцете им и му казал: "Иди и се скрий при потока Хорат, близо до Йордан! Ще пиеш от водата на потока и Аз ще заповядам на враните да те хранят."

Илия изпълнил заповяданото и живеел при потока. Враните вечер и сутрин му носели храна, защото Господ може и по чудесен начин да опази тия, които вярно Му служат и се надяват на Него.

Между това думите на пророка се сбъднали: настанала страшна суша – ни дъжд, ни роса падали на земята. По целия Израил настъпил ужасен глад. От продължителното бездъждие изсъхнал и потокът, близо до който живеел Илия. Тогава Господ му казал: "Иди в Сарепта Сидонска! Там една вдовица ще те храни."

Илия отишъл и на самите градски порти видял една жена, която събирала дърва. Тя била вдовица и имала един син. Илия поискал от нея вода и жената като оставила работата си, веднага отишла за вода. "Донеси ми и хляб, понеже съм гладен!" – казал й пророкът. "Господ ми е свидетел – казала жената, - че нямам хляб. Останало ми е шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърнето. И ето, аз ще събера две – три дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си, ще изядем това и ще умрем."

- Не бой се! – казал пророкът. – Върви и направи, което казах, направи малка прясна пита за мене и ми донеси! А за себе си и сина си ще направиш после. Защото тъй говори Господ, Бог Израилев: брашното в делвата няма да се свърши и маслиновото масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който Господ ще даде дъжд на земята.

Благочестивата жена повярвала на думите на пророка и от последния свой запас му изпекла хляб. И действително, през всичкото време на страшния глад брашното и маслото не свършвали у нея и тя хранела себе си, сина си и светия пророк, който останал да живее при нея.

Не след много време синът на бедната вдовица ненадейно заболял и умрял. В своята голяма скръб майката казвала на пророка: "Защо си дошъл, човече Божи, да ме накажеш за греховете ми и да умориш сина ми?" Илия взел детето, сложил го на леглото си и започнал да моли Бога да му възвърне живота. Той му духнал три пъти и Господ чул молитвата на св. пророк и възвърнал живота на умрелия. "Виждаш, син ти е жив" – казал той на вдовицата, която радостно извикала: "Сега виждам, че ти си човек Божи и че словото Господне в твоите уста е истинско." Преданието говори, че възкресеното момче е бил същият пророк Йона, когото Господ по-късно пратил да проровядва в Ниневия.

Сушата продължила вече три години и шест месеца. Израилтяните тежко страдали: всичко изсъхнало и нямало какво да ядат ни люде, ни добитък. Господ се съжалил над израилтяните и чул молитвите им, понеже във време на скръбта те познали суетността на идолите и се обърнали с молитва към Бога. В Своето милосърдие Господ заповядал на Илия да иде при Ахав и да му възвести за прекратяването на сушата. Илия изпълнил това.

По пътя той срещнал Авдий, добър и благочестив царски служител, който някога спасил от гнева на Иезавел сто верни служители Господни. Авдий, по заповед на царя, търсил долина с потоци, където биха могли да пасат царските коне. "Извести на царя за моето пристигане" – казал му Илия. Но Авдий се изплашил от това поръчение. "По всички страни те търси царят – казал той на пророка, - и ако аз сега му кажа, че си дошъл, а Духът Господен изведнъж те вземе от тук, царят ще заповяда да ме убият." Но Илия обещал тоя ден да се яви при Ахав, и Авдий известил на царя, че Илия иде.

Ахав пасрещнал Илия и с гняв му казал: "Ти ли си, който смущаваш Израиля?" – "Не аз смущавам Израиля – спокойно отговорил Илия, - а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте Господните заповеди и вървите по Вааловци. Заповядай на тоя народ да се събере на планината Кармил и нека дойдат там и пророците и жреците на Ваал, за да узнаят истинския Бог."

Царят изпълнил желанието на Илия. Множество народ с жреците и пророците на Ваал се събрали на планината Кармил. Илия дошъл и им казал: "Още ли ще куцате на две колена? Ако Господ е Бог, вървете след Него! Ако ли Ваал – вървете след него!" Народът мълчал.

"Аз съм тук едничък от пророците Божи – продължил Илия, - а Ваалови пророци са 450. Дайте две телета! Нека жреците приготвят жертва за Ваал, а аз ще приготвя жертва на Бога! И оногова ще признаем за истински Бог, който ще прати огън на жертвеника." Целият народ се съгласил на предложението на Илия.

Лъжепророците взели теле, турили го на жертвеника и почнали да молят Ваала да прати онъг на жертвеника. Но напразно се молили те от сутрин до пладне, напразно викали: "Ваале, чуй ни!" – огън не паднал на жертвеника. "Викайта по-високо! – казвал им подегравателно Илия, - може би вашият бог спи или е зает с нещо."

Вечерта, когато всички се убедили, че моленията към Ваал са напразни, Илия казал на лъжепророците: "Сега дайте на мене да приготвя моето жертвоприношение!" Той везл 12 камъни, по числото на Израилевите колена, и направил от тях жертвеник. Около жертвеника направил окоп, заклал теле и го положил върху дървета. "Сега – казал той на народа – донесете вода и я излейте върху жертвата." Това направили три пъти и то така, че и целият окоп около жертвеника се напълнил с вода.

Тогава св. пророк дигнал очи към небето и казал: "Господи, Боже Авраамов, Исааков и Иаковов, чуй ме! Нека познае тоя народ, че Ти, Господи, си Бог и обръни към Себе Си сърцата на тия люде!" Веднага огън паднал върху жертвеника и запалил жертвата, камъните, дърветата и дори водата в окопа. Като видял това, народът паднал на земята и изповядал единия Бог. А Вааловите жреци и пророци били избити по заповед на Илия.

След това Илия казал на царя: "Сега си иди у дома, за да не те настигне дъждът", а сам се изкачил на планината и дълго се молил. И веднага се дигнал вятър, небето се покрило с облаци и проливен дъжд паднал на изсъхналата земя.

Трябвало да се очаква, че всички невярващи след това ще се обърнат към Бога с разкаяние. Но жестоката Иезавел не се смирила пред Господа. Обхваната от гняв, загдето нейните пророци били избити, тя се заканвала да убие Илия. Господ спасил пророка, който се оттеглил в Аравийската пустиня. Скърбейки за неверието и ожесточението на людете, Илия молил Бога да му прати смърт. Но Господ чрез поразителни личби доказал на пророка, че той никога не трябва да пада духом, а винаги твърдо да се уповава на всемогъщия и всеблаг Бог. Той пратил Своя ангел да храни пророка в пустинята.

Веднъж, като се събудил, Илия намерил до възглавницата си хляб и стомна вода и бил подканен от ангела да яде и пие. Подкрепен от тая дивна храна, Илия тръгнал и след 40 дни дошъл в планината Хорив. Тук той се поселил в една пещера и не преставал да скърби за прегрешенията на Израиля.

Веднъж чул глас Господен да го пита: "Защо си тук, Илия?" Пророкът отговорил: "Пламнах от ревност за Господа Бога Саваота, защото Израилевите синове оставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и меч убиха Твоите пророци. Само аз останах, но и моято душа търсят да вземат." Гласът Господен му казал: "Иди утре на планината. Господ ще мине покрай тебе."

На другия ден Илия се изкачил на планината да очаква Господа. Изведнъж се дигнал страшен вятър, който тресял планината и събарял каменни скали. Но Господ не бил в тоя бурен вятър. След това настанал земетръс, но и в него не бил Господ. Светкавица разкъсвала облаците, но и в нея не бил Господ. Най-после повеял лъх на тих ветрец и в него Илия почувствал присъствието на Господа. Той си покрил главата, застанал пред своята пещера и Бог беседвал с него. Господ утешил скърбящия пророк, като му открил, че в Израиля има повече благочестиви люде, отколкото той мисли, защото 7000 мъже не са се поклонили на идолите.

По повеля на Господа Илия си взел за ученик Елисей, който орял тогава на нивата си и оттогава вървял навсякъде след него.

Илия остарял. Приближило се времето за неговото заминаване при Господа. За това било дадено откровение не само нему, но и на неговия ученик Елисей и на учениците пророчески, които живеели в градовете Ветил и Йерихон. Пророческите ученици казали на Елисей: "Знаеш ли, че Господ скоро ще вземе от тебе твоя учител?" – "Зная" – отговорил им Елисей и продължавал да върви подир Илия.

В Йерихон учениците пророчески пак му говорили: "Знаеш ли, че днес Господ ще вземе от тебе твоя учител?" Елисей отговорил, че знае. Илия искал да остави ученика в Йерихон, но Елисей не се съгласявал да се отдели от него. И двамата дошли на брега на Йордан. Илия си снел горната дреха и ударил с нея по водата. Водата се разделила от двете страни и той с ученика си минал р. Йордан по сухо. Тук Илия казал на Елисей: "Поискай от мене каквото пожелаеш, докато не съм взет от тебе!" Елисей поискал не земни блага, а Дух Господен. И Господ изпълнил искането му.

Илия и Елисей продължили своя път. Изведнъж огнена колесница с огнени коне се показала между тях. И в тая колесница Илия бил взет с вихър на небето, пред очите на своя смаян ученик, върху когото паднала горната дреха на пророка.

Израилският народ проявявал дълбоко благоговение към паметта на Илия и го считал за най-велик от пророците. "Дигна се пророк Илия като огън и словото му гореше като светило" - казва премъдрият Син Сирахов (48:1).

Когато ангел възвестил на Захария, че ще му се роди син, той казал, че Йоан Предтеча,ще върви пред Господа с духа и силата на Илия. А когато Йоан започнал да проповядва в Йоарданската пустиня за близкото идване на Месия, юдеите попитали, не ели той Илия, понеже очаквали, че преди явяването на Месия Илия за втори път ще дойде на земята.









"

В МИНУТАТА НА НАШАТА СКРЪБ

         Защо си ни оставил Господи?
        Това са думи които всяко човешко сърце повтаря в минутата на връхлетяла го скръб.Естествен вопъл на човешката ни безащитност.На човешкият ни страх.
        Кои сме? От къде сме? На къде отиваме? Защо сме такива?
        Днес отново се срещнахме със смъртта.Този път тя дойде насилствено.И за това е по страшна.Защото някой иска чрез своето безумие,да играе ролята на Създателя ни,който единствен има право да дава живот и да взима живота от човеците.

        Сега ще се помолим за тях тръгналите без време от тук,от нашият живот.И ще трябва да продължим да живеем!
        Но разбрали че трябва всички да се противопоставим срещу злото,каквото и да е то,както и да изглежда лицето му!
        Вечна памет на онези които срещнаха смъртта без време!
Искрени съболезнования към близките! Не позволявай те в този миг яростта и чувството за мъст да отрови сърцата ви! Дайте любов!

                   На народа понесъл тази мъка искрено съчувствие и съболезнование!
                                                       Вечна памет на праведните !

СПОМЕНА ЗА ПРАВЕДНИЯ Е ОТ РОД ВЪВ РОДА

Днес отново си спомняме за НЕГО! За Свети Йеродякон Йгнатий! За Васил Левски!
Човека обърнал българската ни история,победил времето,и станал част от вечността!
Хвърлил светлина далече напред,та да могат не само нашите но и идните поколения да вървят в тъмнината на годините спокойно и достойно.
Дали опазваме завета на нашият най-български светец? Отговора се крие в нашите съвести,в нашите сърца!
В този ден отново с молитва призоваваме всички българи и истинно-православни християни да почетем родилния ден на великият ни съотечественик и велик българин - Свети Йеродякон Игнатий - Васил Левски!

ВЦС на ИПБЦ

СВЕТИ ЛЕЧИТЕЛИ МОЛЕТЕ БОГА ЗА НАС!

СВЕТИ ЛЕЧИТЕЛИ МОЛЕТЕ БОГА ЗА НАС!

ПРЕСВЕТАЯ БОГОРОДИЦЕ СПАСИ НАС!

В деня в който Светото Православие чества паметта на Светите безсребърници и чудотворци Козма и Дамян(14 юли),ние верните на Истинното Православие, спомняме и честваме Божията Майка просияла чрез светата си чудотворна икона наречена "ДИВНОГОРСКА".

ПРЕСВЕТАЯ ВЛАДИЧИЦЕ БОГОРОДИЦЕ СПАСИ НАС ГРЕШНИТЕ! И МОЛИ БОГА ЗА НАС!

14 ЮЛИ - ДЕНЯТ НА СВЕТИТЕ БЕЗСРЕБЪРНИЦИ И ЧУДОТВОРЦИ КОЗМА И ДАМЯН

 

 

 

 

Величание

Величаем, величаем вас, святые бессребреники и целители Козма и Дамиане,
и чтим святую память вашу, вы бо молите за нас Христа Бога нашего.

Тропар на безсребърници, глас 8

Святии бессребреницы и чудотворцы Козма и Дамиане,
посетите немощи наша: туне приясте, туне дадите нам.

Свети безсребърници и чудотворци Козма и Дамиане, помилвайте нашата немощ,
даром получихте, даром давайте и нам.

Кондак, глас 2

Благодать приимше исцелений, простираете здравие сущим в нуждах,
врачеве, чудотворцы преславнии,
по вашим посещением ратников дерзости низложисте,
мир исцеляюще чудесы.

Приели благодат на изцерения, лекари и чудотворци преславни,
предавате здраве на нуждаещите се
и с вашето посещение дързостта на риторите събаряте,
като изцеряващи с чудеса света.

ЖИТИЕ НА СВЕТИТЕ ЛЕЧИТЕЛИ И ЧУДОТВОРЦИ КОЗМА И ДАМЯН И ТЯХНИТЕ СВЕТИ СТРАДАНИЯ

След прославянето на земята в плът на Христа, нашия Бог, навсякъде станали известни със своята удивителност подвизите на светите Христови мъченици; защото в тях се е проявила силата на Спасителя; за всички било удивително мъжественото им противопоставяне на мъчителите и непобедимото им търпение. Към числото на тези мъченици принадлежали и тези братя по плът, родени в древния Рим и възпитани в правилата на християнското благочестие - светите страдалци Козма и Дамян, за които предстои да разкажем.

Изучили лечителското изкуство, тези свети братя успешно изцелявали всякакви болести и във всичко им помагала благодатта на Самия Бог. На каквито и болни хора или животни да възлагали ръце, те веднага оздравявали напълно. Тези изкусни целители не вземали от никого пари за изцеленията, заради което били наречени "безсребреници". Те искали от изцелените само една безценна награда - вярата в Христа. И действително, те обръщали мнозина в Христа не само в Рим, но и в околните градове и села, които обхождали, за да изцеляват боледуващите.

Освен с благодатта на изцелението, те облагодетелствали хората и с щедра милостиня. Те имали голямо, събрано от предците и получено от родителите имущество, което продавали, раздавали на бедните и нуждаещите се; хранели гладните, обличали голите; с една дума, проявявали милосърдие към всички бедни и нямащи.

Когато изцелявали бедните, те обикновено им казвали така:

- Ние само възлагаме ръце върху вас и нищо не можем да направим със своята собствена сила, а всичко извършва всемогъщата сила на Единия истинен Бог и Господ Иисус Христос; ако повярвате в Него и не се усъмните, веднага ще оздравеете.

И те, вярвайки, наистина получавали изцеление.

Така всеки ден много хора, отвръщайки се от идолопоклоническото нечестие, се присъединявали към Христа.

Жилището на тези свети лекари се намирало в едно село край Рим (където било имението на родителите им). Живеейки тук, те просвещавали със светата вяра всички околни селища.

Междувременно дяволът, завиждайки на такъв сияещ с добродетели живот на светците, накарал някои свои слуги да отидат при царя и да оклеветят невинните. По това време в Рим царувал Карин. Той, като послушал клеветниците, веднага изпратил войници в селото, където живеели светците, със заповед да ги хванат и да ги доведат при него на разпит.

Когато царските войници стигнали до селото, в което живеели светците, и започнали да разпитват за Козма и Дамян, вярващите се събрали при братята и ги умолявали да се скрият някъде за кратко време, докато премине гневът на царя. Но светците не само не послушали този съвет, а напротив, намислили сами да се явят пред търсещите ги войници, желаейки с радостда пострадат за Христовото име. Когато при тях се събрали много вярващи и със сълзи ги умолявали да запазят живота си не заради себе си, но заради спасението на другите, те - макар и против волята си - ги послушали. Тогава вярващите ги скрили в една пещера.

В това време войниците, след като дълго и навсякъде търсили светците и не ги намерили, от гняв и досада заловили някои благочестиви мъже от това село, оковали ги във вериги и ги повели към Рим.

Като узнали за това, светите Козма и Дамян веднага излезли от пещерата и бързо тръгнали след войниците; догонили ги по пътя и им казали:

- Освободете невинните, а нас хванете, защото ние сме тези, които ви е заповядано да заловите.

Така войниците, като освободили мъжете, сложили окови на светите Козма и Дамян и ги повели към Рим. Тук светците били оковани и затворени в тъмница, в която стояли до сутринта. Като настъпило утрото, царят седнал пред народа в съдилището, което се намирало на мястото, предназначено за зрелища; като заповядал да доведат пред него светите затворници Козма и Дамян, царят с висок глас им казал:

- Вие ли се противите на боговете на нашите бащи и с каква вълшебна хитрост даром лекувате болестите у хората и животните, съблазнявайки простите хора да отстъпват от боговете и законите на бащите? Но поне сега оставете своето заблуждение и послушайте моя съвет; пристъпете, принесете жертва на боговете, които ви търпят досега. Боговете, бидейки обидени на вас, не са ви въздавали зло за зло, макар и да са могли да ви въздадат, но търпеливо са очаквали обръщането ви към тях.

А светите Христови угодници сякаш с едни уста отговорили на царя така:

- Ние не сме съблазнили нито един човек; не знаем никаква вълшебна хитрост, на никого не сме причинили никакво зло, но изцеляваме болестите със силата на нашия Спасител и Господ Иисус Христос, както Той е заповядал, казвайки: "болни изцерявайте, прокажени очиствайте". Правим това, без да изискваме нищо, защото така е завещал Спасителят, Който е казал: "даром получихте, даром давайте". Ние не искаме имущество, но търсим спасението на човешките души и служим на бедните и немощните като на Самия Христа, защото Той приема като сторени на Него благодеянията, извършени заради тях, казвайки на благодетелите: "защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте... гол бях, и Ме облякохте". Тези Негови заповеди се стараем да изпълняваме, надявайки се да получим от Него награда в безкрайния живот на Небесното Царство. Никога няма да се съгласим да се покланяме на признаваните от тебе за богове. Покланяй им се ти и тези, които са съгласни с тебе! А ние добре знаем, че те не са богове. Ако ти, царю, желаеш, ние ще ти дадем добър съвет, за да познаеш Единия истинен Бог, Твореца на всичко, Който "оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни" - за нашите потребности за слава на Своето превелико име: отстъпи от безчувствените и бездушни идоли и Му служи!

Император Карин отговорил на светците така:

- Не съм ви извикал да ораторствате, а да принесете жертва на боговете.

- Ние принасяме - отговорили светците - безкръвната жертва на нашата душа - на Единия наш Бог, избавил ни от мрежите на дявола и дал Своя Единороден Син за спасението на целия свят. Този наш Бог не е създаден, но е Създател на всичко, а твоите богове са човешка измислица и дело на ръцете на занаятчиите и ако сред хората не съществуваха занаяти за изработване на вашите богове, вие не бихте имали на кого да се покланяте!

- Не дразнете вечните богове - казал Карин, - но по-добре принесете жертва и им се поклонете, ако не искате да бъдете подложени на вече приготвените за вас мъки.

- Да бъдеш посрамен ти, Карин, с твоите богове - казали, изпълнени със Светия Дух, Христовите раби. - Тъй като твоят ум се отвръща от вечносъществуващия Бог и се обръща към безчувствените и никога несъществували идоли, то нека, за твое посрамване и за това, от собствен опит да разбереш, че нашият Бог е всемогъщ - да се измени лицето ти и да се обърне назад!

Когато светците произнесли тези думи, лицето на Карин внезапно се изменило и шията му се извила така, че лицето му се оказало обърнато към гърба и никой не можел да му помогне. Той седял на трона си така с изкривена шия и обърнато лице. А народът, като видял това, извикал:

- Велик е християнският Бог и няма друг Бог освен него!

Тогава мнозина повярвали в Христа и умолявали светите лекари да изцелят царя. И сам той ги умолявал за това, казвайки:

- Сега наистина познах, че вие сте раби на истинния Бог. И така, умолявам ви - тъй като вече много сте излекували - изцелете и мене, за да повярвам и аз, че няма друг Бог освен Проповядвания от вас, сътворил небето и земята.

- Ако ти - казали му в отговор светците - познаеш дарилия ти живот и царство Бог и повярваш в Него с цялото си сърце, Той ще те изцели.

- Вярвам в Тебе - с висок глас произнесъл царят, - Господи Иисусе Христе, истинни Боже, помилуй ме и не си спомняй предишното ми незнание!

Когато царят произнесъл тези думи, шията му се изправила, лицето му застанало на мястото си и той, като станал, устремил очи към небето и като издигнал ръце, заедно с целия народ въздал благодарност на Бога, казвайки така:

- Благославен си, Христе, истинни Боже, привел ме чрез тези свети Твои раби от тъмнина към светлина.

Получил изцеление по този начин, царят почел с дарове светите раби Козма и Дамян и ги отпуснал с мир.

Като излезли от Рим, светците се отправили към своето село. Жителите на това село, както и на съседните села, като чули за всичко, което се случило в Рим със светците, излезли да посрещнат Божиите угодници и ги приели с радост, веселейки се и прославяйки Владиката Христа. Междувременно светците по свой обичай отново обхождали околните градове и села, изцелявайки болестите и просвещавайки всички със светата вяра, а след това отново се връщали в своето село. Но ненавистникът на човешкия род - дяволът, като не успял да навреди на светците с първите си козни и не могъл да ги премахне измежду живите, намислил друг начин. В тази страна живеел един много известен лекар, от когото първоначално се учели на лечителското изкуство и светите Козма и Дамян. Него и научил врагът на човешкия род, не търпящ славата на Божиите угодници - да завиди на светците. Като ги извикал с лукавство, той ги повел към планината уж с цел да събират лечебни растения, затаявайки в сърцето си Каиновата мисъл. Той отвел светците далече иустроил така, че всеки да събира растения отделно. След това убил с камъни първо единия, а после по същия начин погубил и другия; след това взел телата им и ги скрил в намиращия се там кладенец.

Така светите Христови страдалци, безсребрениците Козма и Дамян, завършили живота си и се удостоили с мъченически венец от Христа, нашия Господ и Спасител, на Когото се отдава чест и слава с Отца и Светия Дух сега и в безкрайни векове. Амин.

ОБЯВЛЕНИЕ

На 15.07.2011 год.,ще се проведе редовно заседание на Висшият Църковен Съвет на Истинно Православна Българска Църква.Начало на заседанието от 10.00 часа.

12 ЮЛИ ДЕНЯТ НА СВЕТИТЕ ПЪРВОВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ( ПЕТРОВДЕН)

 

 

 

 

 

Тропар на св. ап. Петър и Павел, отпустителен, глас 4

Апостоли първопрестолници и учитeли на вселената,
молете Владиката на всички
мир да дарува на вселената и на нашите души велика милост.

Вие от апостолите, които седите на първите престоли и сте учители на света,
помолете се на Владиката на всички
да дарува мир на хората и на душите ни велика милост.

Кондак, глас 2

Твърдите и боговдъхновени проповедници,
върховните изсред Твоите апостоли си приел, Господи,
в наслаждение на Твоите блага и покой,
защото техните болести и смърт си приел повече от всяко всеплодие,
Единствен Позднаващ сърцата.

СВЕТИ ПЪРВОВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ ПЕТРЕ И ПАВЛЕ МОЛЕТЕ БОГА ЗА НАС

Днес 12.юли ( Юлиянски календар)Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.

Най-важните обстоятелства на техния живот са описани в книгата "Деяния на светите апостоли", а за апостол Петър - и в светото Евангелие.

Боговдъхновените писатели на тия свещени книги не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел - преди обръщането си, а Петър - преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният пример е особено поучителен за нас. В ап. Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а в ап. Павел - образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал.

Свети апостол Петър Свети апостол Петър, брат на ап. Андрей Първозвани, бил неук и беден рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава "камък", му дал Сам Иисус Христос. Ревностен във вярата, когато Христос запитал: за кого Го мислят човеците, Петър отговорил, че Той е Син на Живия Бог. Ап. Петър бил един от най-любимите ученици на Спасителя и бил въздигнат от Господа до апостолско достойнство. Петър следвал неотделно Спасителя до деня на Възнесението Му. Преди залавянето на Спасителя Петър се отрекъл от Христа по време на съда, но и горчиво се разкаял. След Възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух ап. Петър проповядвал и вършил много чудеса и изцерения в Палестина, Мала Азия, Гърция и други страни. Отишъл в Рим при гонението на Нерон и бил осъден на разпъване. От смирение по негово желание бил разпнат с главата надолу в 67 година - годината в която и ап. Павел намерил мъченическата си смърт. В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправени до всички християни. Римокатолическата църква чества светеца като основател на Римската християнска община. Виж също:

Свети апостол Павел Свети апостол Павел (от латинско паулус - малък), с кръщелното име Савел, не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей и в духа на консервативния юдеизъм участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан. Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. В книгата Деяния на на св. Апостоли (XI глава) се разказва, че на път за Дамаск Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: "Савле, Савле, защо ме гониш? ... Аз съм Иисус, когото ти гониш". Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наречен "апостол на езичниците". Около 67-а година Павел бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически на 29 юни 67 г. заедно със свети апостол Петър. Смъртта му съпровождали множество чудеса. Преданието разказва, че вече отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали при извора (на мястото на днешния манастир "Три фонтана" край Рим). Новият завет на Библията съдържа четиринадесет негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот. Виж също:

С духовен взор! Истинската Византия няма да изчезне никога!

СПАСИТЕЛЕН СВЕТО ПЕТРОВ ПОСТ ЗА ВСИЧКИ ВЕРНИ

Протоколни решения на Висшият Църковен Съвет

Решение № 3

         

           След публикуване в официалният сайт на ИПБЦ обявлението за това че печата      „ФИЛИПОПОЛСКИ МИТРОПОЛИТ ДАНИИЛ „ се анулира и същият се признава за недействителен,както и след като узнахме че въпреки всичко лицето – Д.Могутнов(Даниил) продължава да се представя за предстоятел на ИПБЦ,да продължава да се титулува „Филипополски Митрополит”,да продължава да използва фалшивият печат,то ВЦС се обръща с официални писма към Църквите при които е изпратен подобен документ от  лицето Могутнов .Следва да се сезира Посолството на РФ,Главна Прокуратура на Р България,Европейските интитуции за тези самочинни деяния.

Протоколни решения на Висшият Църковен Съвет

Решение № 2

           ВЦС на ИПБЦ обсъди в детайл всички факти и събития свързани със проблемите създадени от епископ Даниил,който се явява клирик на ИПЦ(Р).С огромно учудване ВЦС констатира че ИПЦ(Р) е засегнала в свое предстоящо заседание от 06.06.2012 точка от дневният  ред”..... 2. О состоянии дел в Болгарской ИПЦ...”.Това накара ВЦС на ИПБЦ да направи следното разяснение.

ИПБЦ е самостоятелно вероизповедание в рамките на Р България,и регистрирано според действащите закони в страната и ЕС.ИПБЦ не е  част от никоя църковна общност,както в страната така и извън нея.Тя има свой самостоятелен духовен път и живот,и се радва на всичко което другите регистрирани вероизповедания в РБългария вършат в полза на вярващите и Държавата ни.Нейната същност е независима и никой няма право да се вмешава във нейният вътрешен духовно-организационен живот,както и в нейното административно и канонично ръководство.ИПБЦ се ръководи от ВЦС и всички останали длъжности са подопечни и подчинени на ВЦС изцяло,както и са длъжни да се съобразяват с неговите решения.Остро протестираме на това което ИПЦ(Р) е направила,като държим да подчертаем че тези обсъждания,каквито и да са не касаят ИПБЦ изобщо.

ВЦС на ИПБЦ взима  решение  а именно:

 Анулира писмото с което е поискано да бъде предоставен епископ за духовно наставничество.Прекратява всякакви контакти със ИПЦ(Р) както с това се счита че всякякви  представители в ИПБЦ следва да се счита за недействителни.

ТРОИЧНА ЗАДУШНИЦА

      В този свят няма нищо по-сигурно от смъртта. Всичко друго може да ни заобиколи или подмине, обаче смъртта обезателно ще дойде до всеки човек. Никой никога не ще избегне нейното неизбежно посещение. Смъртта е близо. Някога цар Давид каза: "само една крачка има между мене и смъртта". Това е вярно за всеки един от нас, но почти никой не желае да мисли за него. Животът е слаб и крехък и се къса като нишките на паяжина.

Днес е Задушница- денят за спомен на мъртвите.Трудно е да се говори и пише в такива моменти като този. Мълчанието, повече от всякога, затваря устните  ни. Мъката и спомена за скъпия човек е сложила своя печат върху всеки един от нас,които в този ден ще посетим гробовете на своите близки. И все пак в Светата Библия  четем, че денят на смъртта струва повече от деня на раждането (Еклисиаст 7:1-2)

         (1). Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането. (2 ).По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

 Когато стоим до безмълвните гробове, всички ние си задаваме въпроса  „Каква е нашата надежда”?. Но нито каменната плоча, нито гроба ни дават отговор на този въпрос. Спомних си една стара притча която искам да споделя със вас,четящите тези редове.

             Един човек имал трима приятели. Той знаел, че може да разчита на тях. Случило се обаче така, че човекът бил обвинен в различни престъпления и извикан пред съда. И тъй, като имал нужда от защитници, той помолил приятелите си да свидетелстват за него и да го защитят. Дошъл деня когато верността на приятелите му била поставена на изпитание.

             Когато ги помолил за помощ, първият му отговорил, че не може да го придружи, тъй като си имал свои ангажименти. Вторият го придружил до вратата на съда, но не влязъл вътре, а се върнал обратно в дома си. Третият не само го придружил и влязъл вътре, но и се застъпил за него по такъв начин, че човекът бил оправдан. Освен това, този трети приятел спечелил и благоволението на върховния съдия за подсъдимия. Какво е значението на тази кратка притча? Човек има трима приятели на тази земя. Как се отнасят те към него, когато

дойде часът на смъртта? Първият приятел  това са земните блага:власт,богатство,имоти. Този „приятел”най-напред го оставя, понеже не може да го придружи в отвъдния свят. Вторият приятел на човека са неговите близки и роднини. Те го придружават до гроба, но от там се връщат отново по домовете си.

Третият, когото мнозина и не познават като приятел е всъщност техният истински приятел –Спасителя на човешкият род, Господ Иисус Христос. Ако го превърнем в  наш приятел, то трябва да знаем, че никога няма да бъдем оставени. Трябва да му се доверим напълно. Той никога няма да ни отблъсне или разочарова. Господ Иисус Христос  иска да ни придружава през всичките дни на живота ни и когато тези дни свършат, да ни заведе пред  Твореца Бог.

Истинският християнин уверено изповядва заедно със  Свети апостол  Павел:

„... Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, (39 ).Нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Иисуса, нашия Господ.

                    Ето го чудният и никога не пресъхващ извор на християнската надежда. Сред най-големите страдания християнинът не престава да черпи от него и да насища душата си с неговите освежителни струи.

В своята забележителна книга "Ад" великият Данте е поставил над вратата на ада надпис: "Вие, които влизате тук, надежда всяка оставете." Действително, в ада няма надежда. Там тя е мъртва. На небето също няма надежда - там, тя е изпълнена. Надежда има само на земята.

                   На какво се надяваме ние  в нашият  живот? На сила и способности, или на обществено положение? Но има ли нещо трайно в този свят? Що е животът ни? Той е като сутринна мъгла, която се явява за малко, а после изчезва. Хубаво е човек да се надява на нещо. Но на какво да се надяваме, като всичко тук е временно и суетно.

Истинската надежда се гради на Божиите обещания в които душата ни уповава без никакво съмнение. Ако се гради на фантазията ни или на желанията ни, нашата надежда ще премине като лъх. Но има една истинска, вечна надежда - надеждата в Христос. В Евангелие на Йоана (14:1-3 ),Той каза на учениците си:

(1).... Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. (2). В дома на Отца Ми има много жилища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.( 3 ).И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото където съм Аз да бъдете и вие.

             В   Първото си Съборно послание  апостол Йоан ще каже:

(2 ).Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е. (3). И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.(3:2-3)

             Ние скърбим за нашите близки, но не като невярващите, за които няма надежда. Нашата надежда е сигурна. Тя е подпечатана с кръвта на Божият Син и с помазанието на Светия Дух. Ние не казваме "последно сбогом", а "довиждане", защото имаме увереността на Божието Слово, че ще се видим отново със нашите покойници там някъде ..... в отвъдното.

отец Радослав П.