Електронна поща

електронна поща : ipbz@abv.bg

събота, 25 февруари 2012 г.

Посты и их значение для христиан. Закон Божий, ч. 89

Воскресные дни Великого Поста. Закон Божий, ч. 92

НЕДЕЛЯ НА ВСЕОПРОЩЕНИЕТО



Последният ден преди Великия пост е широкоизвестен като "неделя на всеопрощението". На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15) През тази вечер всеки човек в църквата иска прошка от другите чрез "ритуала на прошката", за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.
Съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази, която поражда угризения и силно желание за очистване, поправяне и възраждане. Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата "неделя на всеопрощението."
Защо? Защо жаждата за прошка се появява у нас толкова силно в момента, в който се събуди нашата съвест? Отговорът е: защото съвестта ни разкрива същността на злото и лъжата, а тя е раздяла, вина пред другите.
Достоевски е казал чрез стареца Зосима, че "всеки е виновен за всичко пред всички". На пръв поглед тези думи изглеждат не само много преувеличени, но направо абсурдни. "С какво съм виновен пред другите?" - питат постоянно нашият накърнен разум и нашето външно аз. Що се отнася до "морала", разумът ни е склонен да се съгласи, че наистина по някакъв начин сме виновни пред някого, но после успокоително добавя, че това е част от живота. Нека позволим на разума да се съмнява, нека оставим моралът да разсъждава, но нека да се вслушаме и в съвестта: там някъде дълбоко, дълбоко в нас един тих глас казва толкова категорично и настоятелно: "Виновен си." Каква е тази вина? Не, тя не е за конкретни обиди и скарвания, които са почти неизбежни, нито пък за обикновени разправии и малки дрязги. Не. Тази вина, толкова изненадваща и оче-видна, произлиза от друго място - от моя собствен живот, изцяло пропит от егоизъм. Следователно вината е съсредоточена само върху мене, другите нямат нищо общо с нея, освен дотолкова, доколкото са станали само едно средство. Любовта им е отровена отвътре, осакатена от егоизма и сякаш дори и в любовта искаме да притежаваме любимия само за себе си.
Само и единствено съвестта е тази, която ни разкрива в голяма яснота света като битка на всеки срещу всеки. Една битка, която обхваща целия живот отначало до край. Знаейки и чувствайки това, ние започваме да усещаме вътре в себе си истинността на думите на Достоевски: " "Всеки е виновен за всичко пред всички." Тогава започваме да разбираме и думите на св. Серафим Саровски, който казва: "Спаси себе си и хиляди около теб ще се спасят."
"Спаси себе си" означава да се спасим най-напред от първоначалното робство на разделението, от този вътрешен развод с живота и хората, от това съзнателно и несъзнателно състояние на борба, в което живеем.
Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Но да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо - с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безраз-личие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен.
Всичко това е изразено в църковната молитва на неделята на всеопрощението: "Не обръщай лицето си от Твоя син, защото съм наранен." Ето я тази светла тъга, която единствена ни дава възможност да разберем корена, същността и силата на злото: охладнели сърца, повехнала любов, триумф на себеутвърждаването, чийто резултат е изолация и самота. Молим се за прошка, жадуваме да ни бъде простено... Както малкото дете, което е обидило майка си, копнее за изгубения рай на нейната любов, така и всеки от нас знае, че унищожаването на злото започва с обръщането на душата, със смекчаването на сърцето, с жаждата за помирение. Независимо колко далече ни изглежда всичко това от студения и жесток живот, в който силата на "колективното" по-скоро влошава, отколкото смекчава човешката самота, независимо и колко чуждо ни се струва това в наше време, истината е, че само в силата на съвестта, в жаждата за прошка и в обръщането на душата можем да открием началото на нашето духовно възраждане.
Протоиерей Александр Шмеман

понеделник, 6 февруари 2012 г.

В МИНУТАТА НА НАШАТА СКРЪБ

Понякога думите губят своя смисъл.По добре е човекът да се потопи в безмълвната самота на своята човешка слабост и несъвършенство,и да се опита да чуе гласа на Бог идещ от сърцето му:
„Дните на човека са като трева като полски цвят,понесе се над него вятър и няма го,и мястото му вече не се познава.” (Псалом Давидов).
Какво е живота ни?
Миг същност и дихание на човешките ни вопли,устремени към Бог който съзнателно или несъзнателно през целият си живот търсим.
Днес отново сме потопени в тъга,в скръб по отишли си хора пострадали от тежко бедствие,нанесло ни щети,даващо ни поредния урок на опомняне,на къде вървим ние съвременните хора, и какво преследваме.
Как живеем?
Устремени,само към едно – оцеляване на всяка цена!!
Може би трябва наистина да спрем,да оставим думите,да потънем в великото мълчание за миг,за да чуем вопъла на Бог в сърцето си:
СПРИ НЕ ЖИВЕЙ ВЕЧЕ ТАКА!

Истинно Православна Българска Църква,нейният клир и верните и изказва своите човешки и искрени съболезнования на онези български семейства които в ледените води на днешният страховит ден изгубиха своите близки.

В блаженото заспиване на вечността получете вечен покой скъпи наши български братя и сестри!
Вечна и блаженна памет!

неделя, 5 февруари 2012 г.

Блаженная Ксения Петербургская параклисът който се намира върху гроба и в Санкт-Петербургското гробище

Блаженная Ксения Петербургская- житие

СВ БЛАЖЕННАЯ КСЕНИЯ ПЕТЕРБУРГСКАЯ Тропарь и кондак

Днес 6 февруари Истинно Православната Църква чества паметта на една велика светица на Православието- Света Ксения Петербургска

Света майко Ксения моли Бога и пречистата му майка за целия български народ!
Радвай се Света Ксения,ти която угоди със своя живот на нашия Бог!

На 7 февруари Истинно Православната Църква молитвено спомня чудесата просияли чрез Богородичната икона " УТОЛИ МОЯТА ПЕЧАЛ"




Чудотворната икона "Утоли моята печал"
"Съдете със справедлив съд" (Зах.7:9, по слав. текст) – така е написано на свитъка, който Младенецът Христос държи в ръцете си на удивителната икона на Божията Майка, наречена трогателно доверчиво "Утоли моята печал".
В канона на празника четем:
"Като бърза послушна към всички, които са в скръб и помагаща в печал, Блага Богородице, подай благодат на дръзващите да Те възпяват, Владичице, Радост на скърбящите."
Първата, известна от средата на ХVІІ век икона "Утоли моята печал" се е намирала в църквата "Възкресение Христово" в белоруския град Школов, Могилевска губерния. Тя се прославила с множество чудеса. В началото на ХІХ век дори са били издавани печатни листове с нейното изображение. След революцията следите натази икона се губят. Но са запазени нейни копия.
По време на царуването на цар Алексей Михайлович през 1655 година, Школов е бил превзет от руските войски и станал главна квартира на царя.
Съществуват няколко композиционни типа на иконата "Утоли моята печал". Пресвета Богородица е изобразявана обърната надясно или – наляво. Младенецът е седнал на коленете на Майка Си, или лежи в люлчица (макар самата люлчица да не се вижда). Положението на пръстите на десницата на Пречистата е двупръстно, което свидетелства за древния произход на иконографията "Утоли моята печал".
Най-старото от достигналите до нас копия на иконата "Утоли моята печал" е направено в средата на ХVІІ век и принадлежи на четката на царски иконописци. То се намирало в църквата на "Св. Тихон Аматунтски" край Арбатските врати на Москва, а след разрушаването й през 1933 година е било пренесено в църквата "Възкресение на Словящия" (по-известна като "Св. апостол Филип"), днес подворие на Йерусалимската Патриаршия.
Друго известно в цяла Русия копие се е намирало в храма "Св. Николай" в Пупиши (храм свт. Николай Чудотворец на Пупышах). То е било донесено тук от казаците още през 1640 година, тоест преди превземането на Школов. Благоговейното почитане на иконата се усилило особено след страшната епидемия от чума през 1771 година.
Преданието разказва, че веднъж една знатна, но от много години обездвижена от парализа болярка видяла насън Пречистата с Младенеца, Която й заповядала да отиде в далечна Москва, в храма "Св.Николай". Без никога дотогава да е била в столицата, болярката, щом я закарали там, разпознала видения насън храм, а в старата икона на камбанарията веднага разпознала новоявената чудотворна икона. След като коленичила пред образа в молитва, тя уверено се изправила на краката си.
През 1760 година е бил построен специален страничен олтар в чест на чудотворната икона и е бил учреден неин ежегоден празник – на 25 януари. След затварянето на храма (към края на 50-те години на ХХ век) иконата е била преместена в известната московска църква "Св. Николай" в Кузнеци. Иконата се намира в специална резбована рамка в страничен олтар "Св. Въведение Богородично".
Иконата "Утоли моята печал" винаги е била обичана от православния народ. Молели са Пречистата да премахне не само скърбите и болките, но и хорската жестокост и злоба.
Смисълът на иконата се разкрива още по-ясно в Пролога – книга за църковни поучения. Поместеното в нея "Слово на пророк Цахария към немилостивите князе" започва именно с редовете, които обикновено се изписват на свитъка на иконата "Утоли моята печал".

ПРЕСВЕТА ВЛАДИЧИЦЕ БОГОРОДИЦЕ СПАСИ НАС!

петък, 3 февруари 2012 г.

ВЕЧНА И БЛАЖЕННА ПАМЕТ




Дните ни тук на земята са отброени.Дни на съзиждане,дни на радост,дни на скръб човешка,дни на изграждане.Ние вървим по пътя на живота, търсейки своя Бог и Спасител,комуто сме обрекли целият си живот в служба на Него!
Живот в служба на Истината! А това е трудност не само днес, но и в изминалите години които сме изживяли!
А онези които служат не просто на истината, а на Истинното Православие знаят каква е великата цена която заплащат.
Ние скърбим за новопредставленият Владика + Сергий,и знаем че той положи живота си,за да живее Истината и Истинното Православие.Затова ние днес скърбим.
От нас си отиде не просто един архиерей на Църквата Христова,от нас си отиде Владика на Истиното Православие.
Но и в нашата скръб имаме надежда, че владика Сергий ще се моли за нас в горния Иерусалим за всички онези които търсят,работят и живеят за истината, и в истината.
Искренни и сърдечни съболезнования на Истинно Православната Руска Църква,на клира и верните за голямата загуба!
Вечна и блаженна памет !