Електронна поща

електронна поща : ipbz@abv.bg

събота, 31 март 2012 г.

ОТКРИТО ПИСМО

Изх.№ 00021-ВЦС-3-Д
26.03.2012г.

Филипополска Света Митрополия
Град Пловдив
ИПБЦ



До Европейските и Български държавни институции





УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Висшият Църковен съвет на Истинно Православна Българска Църква след като се сблъска с ужасяващи клевети в
българската преса и Интернет пространство,потъпкващи верските и човешки права
отправя към Вас сленото възражение:
Конституцията на Р България е основен закон на страната.Нейните разпоредби са задължителни и безусловно
валидни за всички граждани на страната.В същата тази конституция са фиксирани
основните права на всеки гражданин на Републиката,както и гаранция за тяхното
опазване.Именно за това законодателя още в преамбюла на същата е заявил:” като
обявяваме верността си към общо човешките
ценности:свобода,мир,хуманизъм,равенство,справедливост,търпимост,като издигаме
във върховен принцип правата на личността,нейното достойнство и
сигурност:прогласяваме своята решимост да създадем демократична,правова и
социална държава,за което приемаме тази конституция”.(к.ц)
В конституцията на Р България са уредени въпросите свързани със свободата на
съвестта,мисълта,вероизповедание:
„Свободата на съвестта,свободата на мисълта и избора на вероизповедание и
на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними.Държавата съдейства за
подържане на търпимост и уважение между вярващите от различните
вероизповедания,както и между вярващи и невярващи.(чл.37.т.1)
Това са ненакърними права на всички живеещи на територията на Р България както и на гражданите намиращи се извън нея.Тези основни конституционни права поставят в абсолютно право всеки да избере своята религиозна принадлежност,религиозна институция която са обслужва неговите религиозни потребности и да ръководи неговият духовен и религиозен живот,без това да накърнява другите му права и граждански задължения.
През 2002 година Народното Събрание на Р България прие нов закон за вероизповеданията.Новият закон замени стария,който се явяваше неприложим в новите условия на демокрация.Старият закон носеше белезите на тоталитарната държава,както и на социалистическото законодателство.
В Закона за Вероизповеданията(2002 г.) се поставиха основните норми на взаимодействие като правото на вероизповедание,така и взаимодействие между държавата и вероизповеданията.В същият закон законодателя ясно е дефинирал: Чл.2(1).Правото на вероизповедание е основно,абсолютно,субективно,лично и ненакърнимо.(2).Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения,както и да избира,променя и изповядва-съответно практикува- свободно своето вероизповедание,индивидуално или колективно,публично или частно,чрез богослужение,обучение,обреди и ритуали.Чл.4.(1).Вероизповеданията са свободни и равноправни.Религиозните институции са отделени от държавата.(3).Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване правото на
вероизповедание,както съдейства за подържане на търпимост и уважение между
вярващите от различните вероизповедания,както
между вярващи и невярващи.(4).Не се допуска дискриминация на верска
основа.(5).Верското убеждение може да се изразява чрез осъществяване на
съответните богослужения,ритуали и обичаи.
Именно по този начин съществуват всички вероизповедания регистирани по
смисъла на този закон,и никое от тях не може да се постави в привилигировано
отношение,като същите следва да упражняват своята дейност свободно.
Нашето законодателство е в синхрон със всички европейски закони и норми,както и конвенции и харти,които трябва да напомним са подписани от нашата страна и същата е задължена за тяхното спазване.
Тук е момента да напомним осъдително то решение на Съда по правата на човека
в Страсбург,осъдил българската държава и постановил,че християните от
православни вероизповедания могат да избират своите духовни
ръководства,особенно когато имат и еклесиологически различия.
Именно според закона за Вероизповеданията е регистирана и Истинно Православната Българска Църква Булстат .......................,която е част от всички вероизповедания легитимирани от
настоящия и цитиран по горе закон.Използвайки своето от закона фиксирано право
ние се обръщаме към Вас като ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА .............,обезпокоени и оскърбени от грубото погазване на
нашите верски права,внушени в обществото от медии,което е грубо погазване на
човешките ни права.
В ....................................се появи статия от
дата .........................,2012 го.( с заглавие”...........................................................”).
Тази статия е пълна и открита гавра със вярата на тези хора които за поискали именно чрез Истинно Православната Българска Църква да изповядват своята вяра,и това вероизповедание да ги представлява.Статията няма конкретен автор,упоменат е редакционен екип като автор,което показва че цялата ........................ медия носи отговорност за тази статия с огромен дескриминационнен характер и дискриминационни внушения на религиозна основа.Още от самото начало на статията се внушава на читателя дикриманационнен момент с употребата на заглавното изречение „ обяви”, даденото
словосъчетание”скандал тресе православната църква” което се намира в изречение
№ 2 на същата статия.
Истинно Православната Българска Църква е самостоятелно вероизповедание,имащо свой Устав по който изгражда своя собствен вътрешен живот.Ние не се вмешаваме в дейността на никое от другите регистрирани в страната вероизповедания,както от християнски,така и нехристиянски характер.Ние заявяваме официално че не общуваме с никое друго православно изповедание,официално регистрирано според законите на Р България,както и нямаме никакво отношение към вътрешният живот на
тези регистрирани вероизповедания,включително от православно-религиозна
система.
Това внушение от тази електронна медия със това изречение създава изкуствен
конфликт и религиозно напрежение,и ние остро реагираме на това,като
дискриминационен текст.Квалификации като ,”духовни врагове”и др.,са не само
обида към нас като вярващи, но накърняват нашите човешки права,като граждани на
Р България.В изречение № 4 от същата статия се употребява обидна квалификация
„Схизматична старостилна Църква в Пловдив”.На какво основание авторите си
позволяват тази обидна и дискриминационна квалификация?Истинно Православната
Българска Църква е собственно вероизповедание в рамките на конституцията и
законите на Р България,има свой Устав в който са записани верските
убеждения.Автора внушава че това е не самостоятелно вероизповедание а незнайно
какво.На какво основание е употребена думата „схизматична” знае ли автора какво
представлява това и има ли документи които показват това? Считаме че това е
грубо нарушение на нашите верови права,правата на нашите вярваши,грубо погазване
на човешките права,като с това се внушават отново неправилни твърдения.Поставят
се определения като „разколници””схизматици”,на какво законово основание се
прави това?Кой е органа в държавата който е квалифицирал вярващите ни,като
такива,както и самите нас?Остро се противопоставяме и квалифицираме това като
грубо нарушение на нашите верски и човешки права.
Истинно Православната Българска Църква има свой устав и според същия ВЦС е управляващ вероизповеданието.Същото има свой Председател.Къде автора е видял в нашият устав титул,и къде е прочел че
председателя на ВЦС се титулува „патриарх”? Ние никога не сме имали,нямаме в нашите уставни документи подобен титул,ние
не признаваме подобен титул според нашето верско учение,което е част от
цялостната ни вяра.Поради тази причина считаме че тези внушения и заявления от
тази медия са не само погазване на прават ни като вярващи,както и обида,но и
това е опит тази медия да създаде изкуствен религиозен конфликт.Ние остро се
противопоставяме на това,като заявяваме че наше желани е всички вероизповедания
в Р България да живеят и развиват своята дейност свободно,мирно,като добри
граждани на Р България и Европейския съюз.
Автора на статията говори и употребява понятието „чужда канонична територия”,учудени сме на какво основание се създава това
внушение?Това е понятие което е валидно само и единствено в отношение на
каноничното право,което за съвременната светска държава и законодателство е
неприложимо.То може да се употреби само и единствено в контекст на това когато
две вероизповедания имат общение по между си,и в последващ момент едното се вмешава в административната и уставна
дейност на другото.ИПБЦ има свой устав,в който е фиксиран титул който носи
Председателя на ВЦС.Вероизповеданието е независимо от други вероизповедания,не
общува с никое друго,зачита правото на всички регистрирани религиозни общности
от Р България, да извършват свободно и спокойно своята дейност.Остро реагираме против
тези внушения,като считаме че това е грубо погазване на религиозните ни права и
човешки такива.Употребяват се понятия като „настъпва в цялата страна””конкурира”.
Това е грубо внушение и манипулиране на общестевното мнение.Вероизповеданието ни има общност която единствено изповядва
своята вяра,като се старае да помогне в зависимост от своите възможности за по
добър морал сред своите вяращи които са част от българското гражданско общество,да даде духовна утеха и свободно изповядване на своята доктринална вяра на своите вярващи,която има своята особенност.Остро реагираме на това,считайки че това представлява грубо
дескриминационно отношение на нашите верски и човешки права.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Осветляваме тези обстоятелства пред Вас,като
декларираме че ще ги направим достояние както на Европейския
парламент,правозащитни международни организации.
Обръща ме се към Вас за запознаване и
съдействие от Ваша страна в рамките на законите, които са общовалидни за всички
ни.
Декларираме че ще защитим своите права
пред българският съд,защото считаме че са нарушени човешките ни права,нанесени
са морални вреди,и всичко това е облечено в религиозно –дискриминационна форма.

Желаем здраве,благопреуспяване и сили за изграждане на истинско демократично,европейско общество в Република България,нашата
скъпа Родина!



Висш Църковен Съвет
Истинно Православна Българска Църква

Няма коментари:

Публикуване на коментар