Понякога думите губят своя смисъл.По добре е човекът да се потопи в безмълвната самота на своята човешка слабост и несъвършенство,и да се опита да чуе гласа на Бог идещ от сърцето му:
„Дните на човека са като трева като полски цвят,понесе се над него вятър и няма го,и мястото му вече не се познава.” (Псалом Давидов).
Какво е живота ни?
Миг същност и дихание на човешките ни вопли,устремени към Бог който съзнателно или несъзнателно през целият си живот търсим.
Днес отново сме потопени в тъга,в скръб по отишли си хора пострадали от тежко бедствие,нанесло ни щети,даващо ни поредния урок на опомняне,на къде вървим ние съвременните хора, и какво преследваме.
Как живеем?
Устремени,само към едно – оцеляване на всяка цена!!
Може би трябва наистина да спрем,да оставим думите,да потънем в великото мълчание за миг,за да чуем вопъла на Бог в сърцето си:
СПРИ НЕ ЖИВЕЙ ВЕЧЕ ТАКА!
Истинно Православна Българска Църква,нейният клир и верните и изказва своите човешки и искрени съболезнования на онези български семейства които в ледените води на днешният страховит ден изгубиха своите близки.
В блаженото заспиване на вечността получете вечен покой скъпи наши български братя и сестри!
Вечна и блаженна памет!
Няма коментари:
Публикуване на коментар