ТРОИЧНА ЗАДУШНИЦА

      В този свят няма нищо по-сигурно от смъртта. Всичко друго може да ни заобиколи или подмине, обаче смъртта обезателно ще дойде до всеки човек. Никой никога не ще избегне нейното неизбежно посещение. Смъртта е близо. Някога цар Давид каза: "само една крачка има между мене и смъртта". Това е вярно за всеки един от нас, но почти никой не желае да мисли за него. Животът е слаб и крехък и се къса като нишките на паяжина.

Днес е Задушница- денят за спомен на мъртвите.Трудно е да се говори и пише в такива моменти като този. Мълчанието, повече от всякога, затваря устните  ни. Мъката и спомена за скъпия човек е сложила своя печат върху всеки един от нас,които в този ден ще посетим гробовете на своите близки. И все пак в Светата Библия  четем, че денят на смъртта струва повече от деня на раждането (Еклисиаст 7:1-2)

         (1). Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането. (2 ).По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

 Когато стоим до безмълвните гробове, всички ние си задаваме въпроса  „Каква е нашата надежда”?. Но нито каменната плоча, нито гроба ни дават отговор на този въпрос. Спомних си една стара притча която искам да споделя със вас,четящите тези редове.

             Един човек имал трима приятели. Той знаел, че може да разчита на тях. Случило се обаче така, че човекът бил обвинен в различни престъпления и извикан пред съда. И тъй, като имал нужда от защитници, той помолил приятелите си да свидетелстват за него и да го защитят. Дошъл деня когато верността на приятелите му била поставена на изпитание.

             Когато ги помолил за помощ, първият му отговорил, че не може да го придружи, тъй като си имал свои ангажименти. Вторият го придружил до вратата на съда, но не влязъл вътре, а се върнал обратно в дома си. Третият не само го придружил и влязъл вътре, но и се застъпил за него по такъв начин, че човекът бил оправдан. Освен това, този трети приятел спечелил и благоволението на върховния съдия за подсъдимия. Какво е значението на тази кратка притча? Човек има трима приятели на тази земя. Как се отнасят те към него, когато

дойде часът на смъртта? Първият приятел  това са земните блага:власт,богатство,имоти. Този „приятел”най-напред го оставя, понеже не може да го придружи в отвъдния свят. Вторият приятел на човека са неговите близки и роднини. Те го придружават до гроба, но от там се връщат отново по домовете си.

Третият, когото мнозина и не познават като приятел е всъщност техният истински приятел –Спасителя на човешкият род, Господ Иисус Христос. Ако го превърнем в  наш приятел, то трябва да знаем, че никога няма да бъдем оставени. Трябва да му се доверим напълно. Той никога няма да ни отблъсне или разочарова. Господ Иисус Христос  иска да ни придружава през всичките дни на живота ни и когато тези дни свършат, да ни заведе пред  Твореца Бог.

Истинският християнин уверено изповядва заедно със  Свети апостол  Павел:

„... Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, (39 ).Нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Иисуса, нашия Господ.

                    Ето го чудният и никога не пресъхващ извор на християнската надежда. Сред най-големите страдания християнинът не престава да черпи от него и да насища душата си с неговите освежителни струи.

В своята забележителна книга "Ад" великият Данте е поставил над вратата на ада надпис: "Вие, които влизате тук, надежда всяка оставете." Действително, в ада няма надежда. Там тя е мъртва. На небето също няма надежда - там, тя е изпълнена. Надежда има само на земята.

                   На какво се надяваме ние  в нашият  живот? На сила и способности, или на обществено положение? Но има ли нещо трайно в този свят? Що е животът ни? Той е като сутринна мъгла, която се явява за малко, а после изчезва. Хубаво е човек да се надява на нещо. Но на какво да се надяваме, като всичко тук е временно и суетно.

Истинската надежда се гради на Божиите обещания в които душата ни уповава без никакво съмнение. Ако се гради на фантазията ни или на желанията ни, нашата надежда ще премине като лъх. Но има една истинска, вечна надежда - надеждата в Христос. В Евангелие на Йоана (14:1-3 ),Той каза на учениците си:

(1).... Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене. (2). В дома на Отца Ми има много жилища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.( 3 ).И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, тъй щото където съм Аз да бъдете и вие.

             В   Първото си Съборно послание  апостол Йоан ще каже:

(2 ).Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е. (3). И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.(3:2-3)

             Ние скърбим за нашите близки, но не като невярващите, за които няма надежда. Нашата надежда е сигурна. Тя е подпечатана с кръвта на Божият Син и с помазанието на Светия Дух. Ние не казваме "последно сбогом", а "довиждане", защото имаме увереността на Божието Слово, че ще се видим отново със нашите покойници там някъде ..... в отвъдното.

отец Радослав П.