Електронна поща

електронна поща : ipbz@abv.bg

събота, 7 април 2012 г.

ВХОД ГОСПОДЕН В ИЕРУСАЛИМ

И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този? А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски (Евангелие от Матея, 21)

Бавно и продължително се приближавахме към този ден. През дългото пътуване наречено Света Четири десетница - Велик пост.Време, в което се опитвахме да отворим заялите врати на своите собствени сърца, в които да приготвим място за Бог. Опитвайки се да изречем думите: "Господи помогни ми!"Онзи Бог, който отричахме, гонехме, хулехме, Бога, който не пускахме в живота си. А той - нашият живот, се превърна в амалгама от жалки амбиции и порутена духовност. Душите ни изпитват студ и самота.Често си задавам въпроса: Иска ли Бог отново да влезе в живота ни, да го освети, да го преобрази?Защото, повярвайте ми, ние обезобразяваме всекидневно божественият образ вътре в нас.Изключително лесно е да охулим, да нападнем, да убием... Трудно е да живеем в и с Христос!Аз зная, усещам великата доброта на моя Бог, смирението му, чрез което даде на мен и на всеки поотделно, онази велика надежда: "Елате при мене вие, всички обременени, и аз ще Ви успокоя".И ето сега сме в края на този великопостен път.Застанали мислено, и духовно може би, пред Иерусалимските вратите с онези древни, но също толкова богоотстъпили наши братя и сестри - хора, които очакваха неговото влизане. Той да дойде при нас, да влезе, да извърши Великия си вход, и да пресътвори всичко.Пътят на неговото влизане бе заслан с дрехите на нашите грехове, с цветовете на малкото ни добри дела, с нашите страдалчески сълзи, с молитвите ни.Очакващи помоща на Нашия Бог, усещащи светлината, проникваща в душите ни от Неговия вход, из човешките гърди се изтръгна естественият вик: "Осанна!".Посрещахме Бог, идващ да ни спаси отново.Христос влезе като смирен човек в света, в задъхващия се от безверие свят, за да го преобрази с божествената си всепронизваща любов. И да ни научи на любов, към Себе си, към всички около нас.Премина вратите на Святия град, както днес преминава вратите на сърцата ни. И сега нашето същество го посреща като Цар, както древните жители на Иерусалим. Ние сме свободни!Свободни да изберем всичко в живота си. Дори свободни да оставим или изхвърлим Бог от себе си! Божественна свобода!И за да ни покаже тази наша свобода, Христос избра най-страшния път към нея, пътя на страданието, стигащ до огромния кръст, побит в центъра на нашия живот, на който, ако поискаме, можем да разпнем греховете си, от който през пълната оставеност и гробния ад, в който слизаме със смъртта си, по стъпалата на надеждата, до Божията победа - Възкресението.Днес сме отново пред вратите на тази Божественна надежда, очаквайки с духовните си сетива, Спасителя да извърши отново своя Господен Вход.Готови ли сме да го срешнем, да постелим дрехите на греховността си, да пострадаме и да се облеем в светлината на Възкресението?Този отговор оставям на всеки от Вас!

Проповед произнесена от отец Радослав Паскалев
в храм "Св.Св.Козма и Дамиан" гр.Пловдив
Вая Връбница
8.април.2012 год.

Няма коментари:

Публикуване на коментар